Глагол – граматични категории; видове глаголи и глаголни форми – преходни и непреходни, лични и безлични

Българският език е запазил почти напълно системата на стария славянски глагол – такава, каквато е засвидетелствана в ранните писмени паметници. Както останалите изменяеми части на речта, глаголите също имат граматическо и лексикално значение.

Чрез граматичните окончания се изразяват категориите лице, число, вид, време, наклонение, залог.

Според особеностите на своето лексикално значение българските глаголи се делят на преходни и непреходни.

Преходните (или транзитивни) глаголи изразяват действия, които могат да преминават от субекта на действието непосредствено върху обекта (лице или предмет), например:

гледам филм,

пека пиле.

Името на обекта е пряко допълнение в изречението и се свързва със сказуемото без предлог:

Ученикът чете книга.

Преходните глаголи означават конкретни действия, възприятия и усещания:

пиша писмо,

усещам студ.

Непреходните (интранзитивни) глаголи изразяват действия, които не могат директно да преминат от субекта на глаголното действие към неговия обект.

Непреходните глаголи означават обикновено движение или положение в пространството (ходя, тичам, седя, плувам), физическо или душевно състояние (мълча, страдам, спя), промяна в състоянието на лице или предмет (пълнея, жълтея, узрявам).

По-особените отношения между субекта и обектите на глаголното действие се изразяват обикновено с предлог:

вървя по улицата,

пътувам със самолет.  

Лични и безлични глаголи. Личните глаголи съдържат в значението си представа за глаголното лице или субекта на действието:

Певицата пее.

Те чакат.

Заминаваме (окончанието показва, че субектът е в първо лице мн.ч.).

При безличните глаголи отсъства представата за субекта на действието. Те се употребяват в 3 л. ед.ч. в така наречената безлична форма:

вали,

гърми,

ръми.

Безличните глаголи означават природни явления (вали, съмва (се), мръква (се), гърми, свечерява се); телесни и душевни състояния (спи ми се, яде ми се, горчи ми, страх ме е, срам ме е, яд ме е; безлично изразяване на липса, наличие, възможност, необходимост (няма, има, изглежда, трябва, стига, ще бъде).

Някои безлични глаголи могат да се употребяват като лични, ако е посочено глаголното им лице, например:

Дъждът вали.

Дори и в подобни употреби те нямат цялостна парадигма за всички лица и числа, т. е. отново не могат да се изравнят с личните глаголи.    

 

Обикновени и възвратни глаголи, лични и нелични глаголни форми

 

Обикновени и възвратни глаголи. За разлика от обикновените, възвратните глаголи съдържат допълнителна информация за протичането на действието. По форма българските възвратни глаголи са два вида – единият вид се образува от обикновен глагол плюс възвратното лично местоимение се (за акузатив):

обличам се,

смея се.

Другият вид се образува с местоимението си (за датив):

мисля си,

правя си.

Възвратните глаголи с местоимението се имат следните значения:

1) пряко възвратно значение, т. е. действието излиза от субекта и се връща върху него (обличам се, мия се) – се може да се замени със себе си;

2) страдателно значение, т. е. глаголното лице е засегнато от действие, което е извършено от друг вършител:

Децата се възпитават от родителите.

3) пряко взаимно значение, т. е.действието се извършва най-малко от два субекта и резултатът от действието се връща взаимно на тях:

уважаваме се,

обичаме се;

4) непреходен възвратен глагол, при който възвратно-местоименната частица не може да се замени с пълната винителна форма себе си, действието произлиза от субекта и засяга само неговото състояние:

смея се,

напъвам се,

гордея се;

5) възвратният глагол е безличен:

съмва се,

яде ми се.

Особена черта на българския език са възвратните глаголи с възвратно-местоименната частица си:

1) означават непряко дателно възвратно значение:

строя си къща,

говоря си;

2) непряко дателно взаимно значение, когато субектите са два и те са същевременно и обекти на същото дествие:

помагаме си,

подаряваме си подаръци;

3) възвратната форма показва, че действието се върши само за глаголното лице, за субекта:

лежа си,

играя си.  

Лични (определени, финитни) и нелични (неопределени, инфинитни) глаголни форми. Личните форми съдържат представата за глаголно лице, т. е. за субекта на действието. Те се изменят по лице и число, спрягат се, имат форми за различните глаголни времена, за залог и т.н. 

Неличните форми не се изменят и следователно нямат категорията граматично лице. Това са деепричастията (ходейки, пеейки), причастията (ходил, -ла, -ло, -ли; потиснат, -а, -о, -и; прегърбен, -а, -о, -и), отглаголните съществителни на –не и –ние (ходене, мълчание).

 

Спомагателният глагол съм, глаголът имам – нямам

 

Както в много езици, така и в българския език съществуват форми на спомагателен глагол, който изпълнява различни граматични функции.  

Спомагателен глагол СЪМ:

 

Положителна форма	Отрицателна форма
Аз съм, ти си, той/тя/то е, ние сме, вие сте, те са	Не съм, не си, не е, не сме, не сте, не са

 

Глаголите ИМАМ и НЯМАМ в сегашно време:

Аз       имам/ нямам              ти        имаш/ нямаш             той, тя, то      има/ няма

Ние     имаме/ нямаме          вие      имате/ нямате            те                    имат/ нямат

ИМА – НЯМА като безлични глаголи:

В магазина има плодове. В магазина няма хляб.