Konu özeti
Глагол – граматични категории; видове глаголи и глаголни форми – преходни и непреходни, лични и безлични
Българският език е запазил почти напълно системата на стария славянски глагол – такава, каквато е засвидетелствана в ранните писмени паметници. Както останалите изменяеми части на речта, глаголите също имат граматическо и лексикално значение.
Чрез граматичните окончания се изразяват категориите лице, число, вид, време, наклонение, залог.
Според особеностите на своето лексикално значение българските глаголи се делят на преходни и непреходни.
Преходните (или транзитивни) глаголи изразяват действия, които могат да преминават от субекта на действието непосредствено върху обекта (лице или предмет), например:
гледам филм,
пека пиле.
Името на обекта е пряко допълнение в изречението и се свързва със сказуемото без предлог:
Ученикът чете книга.
Преходните глаголи означават конкретни действия, възприятия и усещания:
пиша писмо,
усещам студ.
Непреходните (интранзитивни) глаголи изразяват действия, които не могат директно да преминат от субекта на глаголното действие към неговия обект.
Непреходните глаголи означават обикновено движение или положение в пространството (ходя, тичам, седя, плувам), физическо или душевно състояние (мълча, страдам, спя), промяна в състоянието на лице или предмет (пълнея, жълтея, узрявам).
По-особените отношения между субекта и обектите на глаголното действие се изразяват обикновено с предлог:
вървя по улицата,
пътувам със самолет.
Лични и безлични глаголи. Личните глаголи съдържат в значението си представа за глаголното лице или субекта на действието:
Певицата пее.
Те чакат.
Заминаваме (окончанието показва, че субектът е в първо лице мн.ч.).
При безличните глаголи отсъства представата за субекта на действието. Те се употребяват в 3 л. ед.ч. в така наречената безлична форма:
вали,
гърми,
ръми.
Безличните глаголи означават природни явления (вали, съмва (се), мръква (се), гърми, свечерява се); телесни и душевни състояния (спи ми се, яде ми се, горчи ми, страх ме е, срам ме е, яд ме е; безлично изразяване на липса, наличие, възможност, необходимост (няма, има, изглежда, трябва, стига, ще бъде).
Някои безлични глаголи могат да се употребяват като лични, ако е посочено глаголното им лице, например:
Дъждът вали.
Дори и в подобни употреби те нямат цялостна парадигма за всички лица и числа, т. е. отново не могат да се изравнят с личните глаголи.
Обикновени и възвратни глаголи, лични и нелични глаголни форми
Обикновени и възвратни глаголи. За разлика от обикновените, възвратните глаголи съдържат допълнителна информация за протичането на действието. По форма българските възвратни глаголи са два вида – единият вид се образува от обикновен глагол плюс възвратното лично местоимение се (за акузатив):
обличам се,
смея се.
Другият вид се образува с местоимението си (за датив):
мисля си,
правя си.
Възвратните глаголи с местоимението се имат следните значения:
1) пряко възвратно значение, т. е. действието излиза от субекта и се връща върху него (обличам се, мия се) – се може да се замени със себе си;
2) страдателно значение, т. е. глаголното лице е засегнато от действие, което е извършено от друг вършител:
Децата се възпитават от родителите.
3) пряко взаимно значение, т. е.действието се извършва най-малко от два субекта и резултатът от действието се връща взаимно на тях:
уважаваме се,
обичаме се;
4) непреходен възвратен глагол, при който възвратно-местоименната частица не може да се замени с пълната винителна форма себе си, действието произлиза от субекта и засяга само неговото състояние:
смея се,
напъвам се,
гордея се;
5) възвратният глагол е безличен:
съмва се,
яде ми се.
Особена черта на българския език са възвратните глаголи с възвратно-местоименната частица си:
1) означават непряко дателно възвратно значение:
строя си къща,
говоря си;
2) непряко дателно взаимно значение, когато субектите са два и те са същевременно и обекти на същото дествие:
помагаме си,
подаряваме си подаръци;
3) възвратната форма показва, че действието се върши само за глаголното лице, за субекта:
лежа си,
играя си.
Лични (определени, финитни) и нелични (неопределени, инфинитни) глаголни форми. Личните форми съдържат представата за глаголно лице, т. е. за субекта на действието. Те се изменят по лице и число, спрягат се, имат форми за различните глаголни времена, за залог и т.н.
Неличните форми не се изменят и следователно нямат категорията граматично лице. Това са деепричастията (ходейки, пеейки), причастията (ходил, -ла, -ло, -ли; потиснат, -а, -о, -и; прегърбен, -а, -о, -и), отглаголните съществителни на –не и –ние (ходене, мълчание).
Спомагателният глагол съм, глаголът имам – нямам
Както в много езици, така и в българския език съществуват форми на спомагателен глагол, който изпълнява различни граматични функции.
Спомагателен глагол СЪМ:
Положителна форма
Отрицателна форма
Аз съм, ти си, той/тя/то е, ние сме, вие сте, те са
Не съм, не си, не е, не сме, не сте, не са
Глаголите ИМАМ и НЯМАМ в сегашно време:
Аз имам/ нямам ти имаш/ нямаш той, тя, то има/ няма
Ние имаме/ нямаме вие имате/ нямате те имат/ нямат
ИМА – НЯМА като безлични глаголи:
В магазина има плодове. В магазина няма хляб.
Вид на глагола: свършен вид, несвършен вид
Глаголният вид е особена и специфична славянска черта.
Видът определя действието откъм неговата завършеност или незавършеност (процесуалност, траене).
Глаголите от свършен вид представят действието като цяло, като завършено във времето действие.
Глаголите от несвършен вид представят действието като независещо от ограничения във времето.
Почти всички български глаголи образуват видови двойки, като е възможна и така наречената вторична имперфективация, т.е. от глагол от несвършен вид чрез префикс е образуван свършен глагол, а от него чрез суфиксация е образуван отново несвършен глагол, който е едновременно близък, но и различен по значение от първичния:
чета – прочета – прочитам;
пия – изпия – изпивам.
Глаголите от свършен вид не могат да се употребяват самостоятелно в изречения, които изразяват действие в сегашно време.
Не е правилно Аз закуся. Правилно е Аз закусвам.
Свършен вид се употребява в да-конструкции с модалните глаголи (искам да закуся) или в подчинени изречения след въвеждащи думи, съчетания и модални глаголи:
След като закуся, ще изляза на разходка;
За да напиша домашното, трябва да прочета урока.
Модалните глаголи означават волевото отношение на субекта към глаголното действие.
В българския език като модални се употребяват мога, искам, трябва.
Мога и искам са спрегаеми, докато трябва не се спряга:
аз трябва да уча,
ти трябва да учиш,
вие трябва да пътувате.
Глаголни времена в българския език: сегашно време – типове спрежения, основна форма на глагола, някои особености и употреби на глаголите от сегашно време
СЕГАШНО ВРЕМЕ НА ГЛАГОЛИТЕ
За разлика от останалите славянски езици българският език няма инфинитив. По тази причина, когато е необходимо да се посочи основната или представителната форма на глагола, например в речниците, се дава формата за първо лице единствено число сегашно време.
Глаголите в българския език имат три спрежения, които се определят в зависимост от гласната, на която завършва сегашната основа, което на практика се определя по гласната, на която завършва формата в трето лице единствено число.
В първо спрежение основата завършва на –е (той чете), във второ – завършва на –и (той мисли), а в трето спрежение завършва на –а (той гледа).
Модели:
І спрежение
Аз чета [четъ] мия [мийъ] се мога [могъ] пека [пекъ] пея ям [йам]
Ти четеш миеш се можеш печеш пееш ядеш
Той
Тя чете мие се може пече пее яде
То
Ние четем мием се можем печем пеем ядем
Вие четете миете се можете печете пеете ядете
Те четат [четът] мият [мийът] се могат [могът] пекат [пекът] пеят [пейът] ядат [йадът]
Къпя (се), пия, пиша, бера, сека, зная, желая, крия (се), смея се, желая;
Дам (дадеш, даде, дадем, дадете, дадат);
Влека (влечеш ... влекат)
Измия, изпия, прочета, напиша, подпиша, разпиша, впиша, отпиша, допиша, запиша, изпиша, разкажа, преразкажа, отсека (отсечеш ... отсекат), насека, опека, открия, закрия, издам (издадеш ... издадат), предам, продам, създам, запозная, позная, изсипя, посипя, пожелая, набера, побера, събера, избера;
Върна, погледна, седна, легна, стана, падна, пусна, постигна, намигна, почина, срещна, посрещна;
Взема (вземеш ... вземат); поднеса, налея, сипя, развия, произведа, облека, обуя, откажа, успея;
Отида (отидеш ... отидат), дойда (дойдеш ... дойдат);
Сляза (слезеш ... слязат), вляза, изляза.
Второ и трето спрежение на глагола
ІІ спрежение
Аз говоря [говор’ъ] мълча [мълчъ] крещя [крешт’ъ] стоя [стойъ] ловя [лов’ъ]
Ти говориш мълчиш крещиш стоиш ловиш
Той
Тя говори мълчи крещи стои лови
То
Ние говорим мълчим крещим стоим ловим
Вие говорите мълчите крещите стоите ловите
Те говорят мълчат крещят стоят ловят
Помня, паля, пазя, спя, пуша, чистя, плаша (се), пържа, уча, храня (се), моля, каня, търся, соля, мисля, твърдя, готвя, работя, руша, деля, печеля, вървя, пълзя, летя, реша, пратя, правя...
Запомня, запаля, запазя, заспя, изпуша, изчистя, почистя, изплаша (се), уплаша (се), изпържа, науча, изуча, изкрещя, изловя, нахраня (се), направя, подправя, изправя, оправя, помоля, поканя, потърся, посоля, пресоля, помисля, намисля, замисля, измисля, потвърдя, подготвя, сготвя, разработя, изработя, заработя, разруша, наруша, поделя, разделя, спечеля, уловя, извървя, изпълзя, излетя, долетя, прелетя, разреша, изпратя...
Купя, видя, отворя, затворя, притворя, подаря, обединя, съединя, разединя, сближа, отчуждя се, сътруднича, любезнича, забравя, проверя, включа, изключа, заключа, платя, родя...
ІІІ спрежение
Аз гледам отговарям заспивам участвам интегрирам
Ти гледаш отговаряш заспиваш участваш интегрираш
Той
Тя гледа отговаря заспива участва интегрира
То
Ние гледаме отговаряме заспиваме участваме интегрираме
Вие гледате отговаряте заспивате участвате интегрирате
Те гледат отговарят заспиват участват интегрират
Запомням, запалвам, запазвам, заспивам, изкъпвам (се), изпушвам, изчиствам, изплашвам (се), изпържвам, изслушвам, измивам (се/си), изпивам, изучавам, изпявам, изкрещявам, излавям, изяждам, нахранвам (се), написвам, научавам, направям, описвам, записвам, изписвам, подписвам, обирам, събирам, избирам, разбирам, подбирам, опичам, изпичам, отсичам, разсичам, помолвам, почиствам, поканвам, потърсвам, претърсвам, изтърсвам, разтърсвам, отърсвам (се), попитвам, разпитвам, познавам, пожелавам, посолявам, помислям, потвърждавам, подготвям, прочитам, разчитам, разработвам, разпитвам, изпитвам, разрушавам, разделям, спечелвам, скривам (се), събирам, уплашвам (се), улавям, изпращам, плащам, раждам...
Чакам, давам, сядам, лягам, ставам, излизам, влизам, идвам, отивам, давам, вземам, приемам, чукам
Почакам, почукам...
Прости минали времена – минало свършено време; особености на спрежението, спрежение на спомагателния глагол, значения и употреба на простите минали времена
МИНАЛО СВЪРШЕНО ВРЕМЕ (АОРИСТ).
С формите за минало свършено време се означава действие, което е завършило преди момента на говоренето.
Минало свършено време може да се образува от глаголи и от свършен, и от несвършен вид. Но глаголите от несвършен вид се използват по-рядко, защото означават действието като процес, който не е ограничен във времето.
За по-ясно ограничаване на действието в определения минал момент, при глаголите от несвършен вид често се употребяват думи (обстоятелствени пояснения за време), които да конкретизират действието:
Той пя цял час.
Вчера го гледах по телевизията.
В зависимост от основната гласна могат да се определят следните групи за образуване на минало свършено време:
Аз чèтох хòдих п̀исах пях чух плюх
Ти чèте хòди п̀иса пя чу плю
Той чèте хòди п̀иса пя чу плю
Ние чèтохме хòдихме п̀исахме п̀яхме ч̀ухме пл̀юхме
Вие чèтохте хòдихте п̀исахте п̀яхте ч̀ухте пл̀юхте
Те чèтоха хòдиха п̀исаха п̀яха ч̀уха пл̀юха
Минало свършено време се употребява самостоятелно в изречението или за предаване на последователно извършващи се действия:
Момчето спря на кръстовището, изчака светофарът да светне зелено и премина.
Това време се използва за разказване на т. нар. ‘свидетелски’ разкази, вкл. и в художествената литература.
Прости минали времена – минало несвършено време; особености на спрежението, спрежение на спомагателния глагол, значения и употреба на простите минали времена
МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО ВРЕМЕ (ИМПЕРФЕКТ).
С формите за минало несвършено време се означава действие, което се е вършило преди момента на говоренето, но не е завършило в миналия момент, към който се отнася действието.
При това време има промяна в основата на глаголите от първо и второ спрежение: тя завършва на –Я, ако ударението пада на последната сричка и завършва на –Е, ако ударението пада на основата:
чета – четях,
седя – седях;
уча – учех,
пиша – пишех.
Модели:
Аз четях ходех пишех пеех чувах давах плюех
Ти четеше ходеше пишеше пееше чуваше даваше плюеше
Той четеше ходеше пишеше пееше чуваше даваше плюеше
Ние четяхме ходехме пишехме пеехме чувахме давахме плюехме
Вие четяхте ходехте пишехте пеехте чувахте давахте плюехте
Те четяха ходеха пишеха пееха чуваха даваха плюеха
Спомагателният глагол съм има едни и същи форми и в аорист, и в имперфект:
Аз бях
ти беше (бе)
той (тя, то) беше (бе)
ние бяхме
вие бяхте т
е бяха
Употреба на имперфект: в художествената литература и при предаване на минали събития – при рисуване на статични сцени, портрети, пейзажи:
Баба ми обичаше да отглежда цветя.
До прозореца стоеше малка кръгла масичка, над нея висеше красив лампион, а цъфналите клони на черешата надничаха в стаята.
В главни изречения се употребява минало несвършено време само от несвършени глаголи. Минало несвършено време от свършени глаголи, както и сегашно време от свършени глаголи никога не се употребяват в самостоятелни прости изречения. Те се употребяват в разширени и подчинени изречения. В такива изречения се употребяват и глаголи от несвършен вид.
Правилно:
Вчера ти четеше интересна книга.
Неправилно:
Вчера ти прочетеше интересна книга.
Правилно:
Преди две години Мария посещаваше лекциите на професор Иванов.
Вчера тя отново посети лекцията на професор Иванов.
Миналата седмица Петър купуваше вестници всеки ден.
Тази седмица той си купи само веднъж вестник.
Сравнете:
Дърветата и цветята цъфнаха през пролетта. – Дърветата и цветята цъфтяха през пролетта.
В петък предадоха футболен мач по телевизията. – В петък предаваха футболен мач.
Сложни минали времена – минало неопределено време; форми, място на спомагателния глагол; значение и употреба
Образуване на минало неопределено време. Формите на минало неопределено време са сложни и се образуват от минало деятелно свършено причастие (на -л) от дадения глагол (например чета – чел, ходя – ходил, донеса – донесъл) и сегашно време на спомагателния глагол съм:
ходя донеса
ходил съм донесъл съм,
ходил си донесъл си
ходил е донесъл е
ходили сме донесли сме
ходили сте донесли сте
ходили са донесли са
В 3 л. единствено и множествено число спомагателният глагол (e, са) в минало неопределено време по правило не се изпуска.
Формите за единствено число на минало неопределено време се менят по род: ходил съм, ходила съм, ходило е.
Забележка. Подобни форми, но с редовно изпускане на спомагателния глагол (е, са) в 3 л., се употребяват и за преизказване на минало свършено време (преизказване на минали действия). В някои особени случаи спомагателният глагол е, са в 3 л. се изпуска и в минало неопределено време.
Словоред. Причастието и спомагателният глагол във формите на минало неопределено време не се нареждат винаги по еднакъв начин. Техният ред зависи от синтактичните условия:
а) спомагателният глагол стои след причастието, когато то се намира в началото на изречението, например:
Ходил съм на разходка;
б) спомагателният глагол стои пред причастието, ако в началото на изречението има други думи, например:
Вчера съм ходил на разходка.
Освен това между тях могат да се вмъкнат и кратки местоименни форми, а понякога и други думи:
Не съм ги виждал.
Никога не съм забравял.
Основно значение на минало неопределено време
Основно значение. Минало неопределено време изразява действието в по-неопределен и по-общ смисъл от минало свършено време.
Когато кажем той ходù, донесоха го, ние си представяме действието в миналия момент на извършването му – от гледна точка на момента, когато правим изказването. Но когато кажем той е ходил, донесли са го, мислим за действието като за изобщо извършена дейност или като някога извършено действие с някакъв резултат, наличен в сегашния момент – и без да го свързваме с конкретен момент на извършването му в миналото.
Минало неопределено време означава резултата от действие, което е извършено в миналото и има значение за това, което говорим в момента. При употребата на това време действието се свързва и с миналото, и с настоящето. По отношение на миналия момент то се отличава с известна неопределеност, от която иде и названието му – “минало неопределено време”.
Примери:
Запътила съм се към пазара.
Следователят е извършил съответните процесуални действия.
Тръгнал съм сливи да бера.
Употреба на минало неопределено време.
1) За съобщаване на завършен резултат от действие, извършено някога в миналото, като готов факт от миналото:
Иван е тръгнал с автобуса тази сутрин.
2) За означаване на предполагаеми действия, изразени въз основа на някои следи от тях:
Ти плакала ли си?
3) Обобщаващо значение – в случаи, когато става дума за изобщо извършени действия, които не могат (или не е нужно) да се свързват с определен момент, например:
Чел съм “Нощем с белите коне”.
Мислил съм по този въпрос.
4) Употребява се често във въпросителни и отрицателни изречения, например:
Какво е станало с това момче?
Ходил ли си днес у Иванови? – изобщо (но: Ходи ли днес у Иванови? – ако се има пред вид определен случай).
Още не се е върнал.
Миналата седмица не съм ходил у Иванови – изобщо (но: Миналата седмица не ходих у Иванови – ако се има пред вид определен случай).
5) Употреба на минало неопределено време за повторителни действия, изразени обобщено, без наблягане върху времето или моментите на извършването им:
Ходил съм много пъти на Витоша.
Започвал съм да му говоря, но той винаги ме е спирал.
6) В подчинени изречения, които поясняват глаголи като усещам, мисля, казвам (и техни синоними и производни), обикновено се употребява минало неопределено време (може и минало предварително) за представяне на действия, извършени преди действието в главното изречение:
Той добре разбра какво се е случило (може и: какво се беше случило). Покритите мебели показваха, че скоро тук никой не е влизал.
Изпускане на спомагателния глагол (е, са) при констатация. Често пъти, когато минало неопределено време изказва констатация, спомагателният глагол в 3 л. ед. или мн. ч. се изпуска:
Един ден гледам – той се покачил на покрива.
Разграничение между минало неопределено и минало свършено време.
Минало неопределено време означава минало действие, обогатено с особени отсенки, произтичащи от връзката му с момента на говоренето. Тъй като означава действието без връзка с друг минал момент, то има известна близост с минало свършено време. Затова в някои случаи тези две времена могат да се употребят за едно и също действие, например:
Вчера пристигнах и Вчера съм пристигнал.
Аз вече приготвих есето и Аз вече съм приготвил есето.
Това обаче не означава, че тези времена могат изобщо да се заменят или че минало неопределено време няма своя специфична функция. Например, пристигнал съм означава действието с по-друг нюанс, отколкото пристигнах.
В някои случаи се получава конкуренция между употребите на минало свършено време и на минало неопределено време: с минало свършено време се акцентира повече на действието, изразено с глагола, а с минало неопределено време се представя целостта на действието като резултат:
Купих си ново палто (купих – като извършване на действието; че не съм взел от някого напр.);
Купил съм си ново палто (факт, резултат от минало действие – акцентът е върху палтото – че е купено);
Вчера бях в къщи, цял ден учих (акцентът е на самото действие – че съм учил);
Вчера съм бил в къщи, цял ден съм учил (съобщава се цялостната информация за действието – бях вкъщи, а не навън, и учих, а не гледах телевизия напр.).
Изборът между минало свършено и минало неопределено време не може да се уреди само с граматически правила. Зависи от перспективата, в която поставяме дадено действие, като го вземаме само в рамките на миналото (пристигнах) или като го свързваме и с отражението му в плоскостта на настоящето (пристигнал съм). Поради това въпросът за избора между тези две времена е в голяма степен и стилистичен въпрос – важен и за преводаческата практика.
Сложни минали времена – минало предварително време; форми, място на спомагателния глагол; значение и употреба
Образуване на минало предварително време. Формите на минало предварително време са сложни и се образуват от минало свършено деятелно причастие (на -л) от дадения глагол (например: чета – чел, ходя – ходил, донеса – донесъл) и минало несвършено време на спомагателния глагол съм (бях, беше (= бе), беше (= бе), бяхме, бяхте, бяха):
ходя донеса
бях ходил бях донесъл
беше (=бе) ходил беше (=бе) донесъл
беше (=бе) ходил беше (=бе) донесъл
бяхме ходили бяхме донесли
бяхте ходили бяхте донесли
бяха ходили бяха донесли
Обикновено спомагателният глагол (бях, беше и пр.) стои пред причастието. Спомагателният глагол може да се изпусне, ако непосредствено преди това е употребен друг глагол в минало предварително време, например:
Музиката беше престанала, а шумът утихнал.
Значение и употреба. Когато говорим за минали събития, ние си служим обикновено с минало свършено време, което предава завършени и последователни действия, например:
Научихме си уроците, написахме си домашните, играхме тенис, а след това чатихме в мрежата.
За предаване на действия, които са незавършени и едновременни с даден минал момент, си служим с минало несвършено време, например:
Иван влезе. Приятелите му играеха шах.
Често пъти обаче става дума и за действия, извършени преди момента, за който се говори.
За изказване на минали действия, извършени преди момента, за който се говори, си служим с минало предварително време, например:
Дъждът бе престанал. Гостите решиха (момент, за който се говори) да си тръгват. – В това време (момент, за който се говори) музиката беше престанала.
Минало предварително време се употребява (понякога в конкуренция с минало неопределено време) след глаголи като усещам, мисля, казвам (и техни синоними).
Например:
В и д я х, че на улицата бяха се струпали (= са се струпали) много хора.
Бъдеще време – форми и значение
Образуване на бъдеще време. Формите за бъдеще време се образуват от сегашно време на глаголите (самостойно или несамостойно), като се постави пред неговите форми неизменяемата частица ще:
ходя донеса
ще ходя ще донеса
ще ходиш ще донесеш
ще ходи ще донесе
ще ходим ще донесем
ще ходите ще донесете
ще ходят ще донесат
Частицата ще се е получила от глагола ща (по произход от стария славянски глагол хотºти – със значение ‘искам’), който по-рано се е спрягал едновременно с другия глагол: ща да отида, щеш да отидеш, ще да отиде, щем да отидем и пр.
Между частицата ще и спрегаемата форма на глагола се поставят кратките форми на местоименията, които го поясняват, например:
ще му кажа,
ще ги донеса,
ще се радвам и пр.
Отрицателни форми за бъдеще време се образуват обикновено с помощта на спомагателния глагол няма (отрицателна форма от стария глагол имşти). Тази комбинация от два спомагателни глагола за образуване на бъдеще време е уникална за българския език, в сравнение с другите славянски езици.
няма да ходя
няма да ходиш
няма да ходи
няма да ходим
няма да ходите
няма да ходят
няма да донеса
няма да донесеш
няма да донесе
няма да донесем
няма да донесете
няма да донесат
Бъдеще време – форми, значение и употреба
Кратките местоименни форми, които поясняват глагол в отрицателна бъдеща форма с няма, се поставят след съюза да:
няма да им донеса,
няма да ги чакам.
След спомагателния глагол няма могат да се поставят и други думи, например: няма повече да чакам,
няма утре да ви чакаме.
Бъдеще време на спомагателния глагол съм. Спомагателният глагол съм има две форми на бъдеще време:
ще съм ще бъда
ще си ще бъдеш
ще е ще бъде
ще сме ще бъдем
ще сте ще бъдете
ще са ще бъдат
Разлика в смисъла между тези две форми за бъдеще време няма. Втората може в някои случаи да бъде по-ясна; има и определени предпочитания към едната от тях в определени региони на българската езикова територия.
Значение и употреба. Бъдеще време означава действие, което ще се върши след момента на изказването му:
Утре ще пътуваме за София.
Той няма да се върне вече никога.
Освен посочените форми за бъдеще време, за бъдещи действия се употребява и сегашно време в подчинени изречения:
Как ли ще реагират, когато те видят? (не: когато ще те видят).
Тази особеност е също предмет на изучаване на особеностите при превода от езици, в които се употребява бъдеще време в подобни конструкции.
В текстовете на по-стари писатели и в някои изрази от народната реч може да се срещне старинна форма на бъдеще време, образувана от спрегаем спомагателен глагол ща и неизменяема (инфинитивна) форма на дадения глагол: видя ща, видя щеш, видя щем или по-обикновено щеш видя, щем видя, щат видя и др.: Това и други път щем гледа. Тези форми придават особено стилистично оцветяване на израза.
Бъдеще време в миналото – форми, значение и употреба
Образуване на бъдеще време в миналото. Формите за бъдеще време в миналото са сложни. Те се образуват с помощта на сегашно време от дадения глагол и на минало несвършено време от спомагателния глагол (щях, щеше и пр.) или – при отрицание – от безличния глагол няма (нямаше), например:
ходя
щях да ходя нямаше да ходя
щеше да ходиш нямаше да ходиш
щеше да ходи нямаше да хода
щяхме да ходим нямаше да ходим
щяхте да ходите нямаше да ходите
щяха да ходят нямаше да ходят
Основно значение. Бъдеще време в миналото означава действие, което е било предстоящо или бъдещо спрямо миналия момент, за който се говори.
Само да беше приел предложението – щеше да постигне много в кариерата си.
Той нямаше да издържи такова дълго пътуване до болницата в големия град. (за ситуация, когато напр. тежко болен е починал, защото е било безнадеждно състоянието му, а е живял в малко отдалечено селце).
Бъдеще време в миналото в условни изречения. Бъдеще време в миналото се среща доста често в условни изречения:
Ако имах време, щях да дойда.
Ако се обърнеше, щеше да ги види.
Ако бях пo-спокоен, щях да изкарам по-добре изпита.
Бъдеще време в миналото за неосъществени действия. Често пъти формите на бъдеще време в миналото се употребяват за означаване на неосъществени действия, които засмалко са щели да се осъществят:
Оле, щях да падна (в ситуация, когато замалко не съм паднал/а),
Щях да забравя за уговорката ни (щях, но не съм забравил),
Тихо, щях да сбъркам изчисленията (щях, но не сбърках).
Бъдеще предварително време – форми, значение и употреба
Образуване на бъдеще предварително време. Формите за бъдеще предварително време са сложни. Те се образуват от минало свършено действително причастие на -л от дадения глагол и бъдеще време на спомагателния глагол съм (ще съм, ще си...), а формите с ще бъда, ще бъдеш и пр. са старинни и могат да се срещнат в по-стари текстове.
ходя
ще съм ходил (ще бъда ходил)
ще си ходил
ще е ходил
ще сме ходили
ще сте ходил
ще са ходили
донеса
ще съм донесъл (няма да съм донесъл)
ще си донесъл
ще е донесъл
ще сме донесли
ще сте донесли
ще са донесли
Между двата вида форми няма разлика в значението; разликата е в съвременната употреба на първите (ще съм...).
Отрицателни форми се образуват с помощта на отрицателното бъдеще време на спомагателния глагол (няма да съм, няма да бъда и пр.), например:
няма да съм ходил (няма да бъда ходил)
няма да си ходил
няма да е ходил
няма да сме ходили
няма да сте ходили
няма да са ходили
Значение и употреба. Това време се среща рядко, но е част от системата от глаголни времена на българския език. Бъдеще предварително време означава действие, което ще бъде извършено преди друг бъдещ момент, за който се говори:
Съмнявам се, че като се върнем от пързалката, ще си успяла да почистиш и ще си сготвила.
Притеснявам се, че няма да съм се подготвила добре за изпита.
Когато стана на 80 години, ти ще си завършил отдавна университета и ще си започнал работа, моето момче.
В подчинени изречения спомагателният глагол съм се явява без частицата ще (т. е. в сегашно вместо бъдеще време, в съгласие със същото явление при обикновеното бъдеще време):
Ако е (= бъде) заминал влакът, ще се върнем, обратно (въпреки че се отнася за бъдеще време, не се казва “ако ще е заминал” или “ако ще бъде заминал”).
Бъдеще предварително време в миналото – форми, значение и употреба
Образуване и употреба на бъдеще предварително време в миналото. Освен формите на бъдеще в миналото щях да прочета, щеше да прочетеш и пр. се срещат в някои случаи и форми като:
щях да съм прочел,
щеше да си прочел,
щеше да е прочел,
щяхме да сме прочели,
щяхте да сте прочели,
щяха да са прочели.
При отрицание:
нямаше да съм прочел,
нямаше да си прочел,
нямаше да е прочел и пр.
Тези форми означават, че действието се представя като предварително спрямо някой момент, който от своя страна се представя като предстоящ (бъдещ) спрямо някой минал момент, за който се говори.
Например:
До снощи щях да съм ходил и (щях) да съм се върнал, ако не бяха ме повикали по друга работа.
И по-рано да бяха дошли, пак щях да съм си приготвил нещата за път.
Действието “приготвил” се представя като предварително (предходно) спрямо действието “дошли”, което от своя страна се явява като следващо (в дадения случай – само предполагаемо) спрямо някой друг минал момент, от гледище на който се построява възможното предположение.
Това глаголно време се употребява значително no-рядко от другите.
Нелични форми на глагола – причастия: сегашно деятелно, минало свършено и минало несвършено деятелно причастие, минало страдателно причастие, остатъци от сегашно страдателно причастие; деепричастие; отглаголни съществителни и употреба; остатъци от инфинит
Значение и особености на причастията. От глаголите могат да се образуват и някои форми, които не се спрягат по лице като истински глаголи, а като прилагателните имена се променят по род и число (четящ, четяща, четящо, мн. ч. четящи; прочетен, прочетена, прочетено, мн. ч. прочетени) и се членуват (четящият, четящия, четящата, четящото, мн. ч. четящите; прочетеният, прочетения, прочетената, прочетеното, мн. ч. прочетените). Такива глаголни форми се наричат причастия.
Причастието означава признаци на лица или предмети, които произлизат от дадено глаголно действие (в сръбски тези форми се наричат глаголски придев). Названието причастие означава дума, която се приобщава (“участва”) и към глагола, и към прилагателното.
При някои причастия действието се извършва от означеното лице (или предмет): четящ, живеещ, ходил, написал, пожълтели. Такива причастия наричаме деятелни (в по-стари граматики може да се срещнат и като действителни).
При други причастия пък означеният предмет получава върху себе си действието: прочетен, стегнат, написан, изработен. Такива причастия наричаме страдателни.
Някои причастия означават действие, което се извършва в момента, за който се говори: четящ, живеещ. Такива причастия наричаме сегашни.
Други причастия пък означават действия, извършени преди момента, за който се говори: прочел, ходил, написал, прочетен, стегнат. Такива причастия наричаме минали.
Образуване и особености на сегашно деятелно причастие. Сегашно деятелно причастие се образува по следния начин:
А. При глаголи от I и II спрежение:
а) С наставка -ящ (-ащ), когато ударението в сегашно време пада на края: чет¾щ, течàщ, търп¾щ, държàщ (срв. чета, тека, търпя, държа).
б) С наставка -ещ, когато ударението в сегашно време пада на друга сричка: мòжещ, живèещ, нòсещ, говòрещ, мùслещ (срв. мòга, живèя, нòся, говòря, мùсля).
Б. При глаголи от III спрежение – с наставка -ащ (-ящ): гледащ, пристигащ, разрушаващ, стрелящ (срв. гледам, пристигам, разрушавам, стрелям) – и ударението не пада върху суфикса.
Образуване и особености на минало свършено деятелно причастие. Минало свършено деятелно причастие се образува от основата на минало свършено време със суфикса -л:
писа-х – писа-л би-х – би-л
тръгна-х – тръгнал носи-х – носил
трая-х – траял търпя-х – търпял
живя-х – живял гледа-х – гледал
При глаголи от минало свършено време на -ох това причастие се образува, като се прибави наставката направо към корена. Ако коренът завършва на съгласна т, д, тя изчезва, а в останалите случаи във формата на мъжки род се явява вметната гласна ъ пред наставката -л:
плетох – плел донесох – донесъл
бодох – бол рекох – рекъл
Минало свършено деятелно причастие запазва ударението на минало свършено време: жив¾х – жив¾л, пùсах – пùсал и др.
За по-кратко това причастие може да се нарича “минало свършено причастие на -л”.
Минало свършено причастие на -л се мени по род и число като прилагателните имена: написал, написала, написало, мн. ч. написали; чел, чела, чело, мн. ч. чели. В зависимост от службата си в изречението тези форми могат да се членуват: написалият (написалия), написалата, написалото, мн. ч. написалите.
Правоговор. Причастия, образувани от минало свършено време на -ях, запазват гласната я в единствено число, а в мн. ч. – пред окончанието -и я заменят с е: живях – живял, живяла, живяло, но живели; търпях – търпял, търпяла, търпяло, но! търпели. В членуваните форми за мъжки род също имаме е: претърпял – претърпелият.
Правопис. В причастия като донесъл, влязъл, рекъл, сякъл гласната ъ се губи при образуването на другите форми: донесла, влезлият, рекло, секли. Когато гласната не се губи, пишем в мъжки род a, a не ъ, напр.: извикал – извикала, побързал – побързала и др.
Образуване и особености на минало несвършено деятелно причастие. Минало несвършено деятелно причастие се образува от основата на минало несвършено време с помощта на наставката -л:
четя-х – четя-л ходе-х – ходе-л
жавее-х – живеел работе-х – работел
мие-х – миел гледа-х – гледал
тръгне-х – тръгнел стрелнах – стрелял
търпя-х – търпял донася-х – донасял
Минало несвършено деятелно причастие запазва ударението на минало несвършено време: четях – четял, хòдех – хòдел, глèдах – глèдал и пр.
За по-кратко можем да наречем това причастие “минало несвършено причастие на –л”.
От това се вижда, че в българския език при всеки глагол съществуват две различни причастия на -л – свършено и несвършено, напр.: чел и четял, живял и живеел, мил и миел, тръгнал и тръгнел, ходил и ходел, разбрал и разберял и т. н.
При глаголи, които образуват мин. св. и мин. несв. време от еднаква основа, двете причастия също съвпадат по форма, напр. причастията търпял и разглеждал отговарят както на мин. свърш. време търпях, разглеждах (3 л. ед. ч.: той търпя, разглежда), така и на мин. несв. вр. търпях, разглеждах (3 л. ед. ч.: той търпеше, разглеждаше).
Миналото несвършено причастие на -л се мени по род и число: четял, четяла, четяло, мн. ч. четели; живеел, живеела, живеело, мн. ч. живеели.
Образуване и особености на минало страдателно причастие. Минало страдателно причастие се образува от основата на минало свършено време с помощта на наставка –н, напр.:
писа-х – писа-н търпя-х – търпя-н
игра-х – игран държа-х – държан
прежавя-х – преживян гледа-х – гледан
извая-х – изваян хвърля-х – хвърлян
Глаголите от минало свършено време на -ох от I спрежение и на -их от II спрежение образуват минало страдателно причастие на -ен:
четох – четен носих – носен
плетох – плетен говори – говорен
донесох – донесен молих – молен
рекох – речен готвих – готвен
Глаголите с наставка -на, както и глаголите с едносрична основа на гласна (като пи-х, плю-х) образуват минало страдателно причастие на т:
вдигна-х – вдигна-т пи-х – пи-т
мина-х – минат би-х – бит
схвана-х – схванат чу-х – чут
позна-х – познат плю-х – плют
Някои глаголи на -ея с едносрична основа (като пея, грея, лея):
нагрея – нагрят
полея – полят
изпея – изпят
Минало страдателно причастие не може да се образува от непреходни глаголи, напр. влизам, отивам, боледувам и пр. Миналите страдателни причастия се изменят по род и число като прилагателните имена: носен, носена, носено, мн. ч. носени; завит, завита, завито, мн. ч. завити. Тези причастия могат да се членуват като прилагателните: носеният (носения), носената, носеното, мн. ч. носените.
Правоговор. Причастия, образувани от глаголи с минало свършено време на -ях, запазват гласната я във формите си за единствено число, а в множествено число – пред окончанието -и – я заменят с е; търпян, търпяна, търпяно, мн. ч. търпени; живян, живяна, живяно, мн. ч. живени. В членуваните форми за мъжки род също имаме е: преживян – преживения(т).
Внимание! В съвременната говорна практика все по-често се употребяват форми живЯни, търпЯни. Тези употреби са по аналогия с формите в ед. ч. и според някои автори – прогностици, в недалечно бъдеще навярно ще се наложи унификация.
Значение и употреба на минало страдателно причастие. Миналото страдателно причастие означава действието като признак на предмет, който е изпитвал това действие върху себе си: повреден, прочетен, купен и т. н. Съпоставено по време с глагола-сказуемо в изречението, това причастие означава предшестващо действие (Разкажи ми прочетеното. – Занесох повредения си телефон на поправка), но в някои случаи то, ако е образувано от несвършен глагол, може да означава и едновременно действие (независимо от времето на глагола): Облаците отминават, гонени (сегашно време!) от вятъра. – Облаците отминаваха, гонени от вятъра.
Сегашно страдателно причастие. В книжовния ни език се срещат, дошли от руски или черковнославянски, някои форми, образувани с наставка -им или -ем, като напр. любим, невредим, отстраним, преносим, изменяем, наказуем, изискуем и др. По произход това са сегашни страдателни причастия. Те обаче не съществуват като ясно оформена категория в съвременния ни език, както е било в старобългарски, тъй като се образуват от малък брой глаголи. Днес се схващат като обикновени прилагателни. По-често се срещат в отрицателна форма, която означава невъзможност да се извърши даденото действие върху предмета: неминуем, неуловим, непобедим, непоколебим, неизброим, неизтощим, неизчерпаем и пр.
Служба, образуване и особености на деепричастието
Деепричастието е глаголна форма, която пояснява действието на друг глагол, означавайки добавъчно действие, напр.: четейки, тръгвайки, гледайки, вървейки: Вървейки лениво, кучето бавно се отдалечи.
Деепричастието се образува само от несвършени глаголи с помощта на наставката -ейки за I и II спреж. и -айки, -яйки за III спреж., напр.
чет-а – чет-ейки ход-я – ход-ейки
тека – течейки стоя – стоейки
мога – можейки търпя – търпейки
играя – играейки гледам – гледайки
пея – пеейки стрелям – стреляйки
Деепричастията са неизменяеми форми, т. е. те не се изменят по лице, число и род (в сръбски терминът за тях е глаголски прилог).
Отрицателната частица не се пише отделно от деепричастието, напр.: не можейки, не знаейки, не искайки.
Означеното с деепричастие действие се извършва едновременно с действието на глагола-сказуемо в изречението, независимо от собственото време на този глагол, напр.:
Той върви, свирейки с уста (едновременност в сегашно време). – Той вървеше, свирейки с уста (едновременност в минало време).– Той ще върви, свирейки с уста (едновременност в бъдеще време).
В някои случаи деепричастието може да изразява и предходно действие спрямо глагола-сказуемо: Забелязвайки (= “след като забеляза”) това, той, веднага, поиска да се върне.
Употреба на деепричастието. В народната реч деепричастията не съществуват (с малки изключения, напр. югозападни говори). В книжовния език се срещат сравнително рядко. Въпреки че се определят като ценно средство за постигане на по-голяма гъвкавост и разнообразие на стила, препоръчва се умерената им употреба.
Синонимичност на изрази (с и без деепричастие): И като вървеше лениво, бавно се отдалечи вм. И вървейки лениво, бавно се отдалечи.
Образуване и произход на отглаголните съществителни. В книжовния език съществуват два типа отглаголни съществителни: едни, образувани с наставка -не, а други – с наставка -ние. Погледнато исторически, тук имаме в двата случая една и съща старобългарска наставка, но в днешно време двата типа съществителни се различават доста помежду си.
Отглаголните съществителни, образувани с наставка -не, са внесени в книжовния език от живата народна реч. Те се образуват само от несвършени глаголи, напр.: виждане, гонене, приготвяне, сядане, ставане, улавяне, преминаване, прекъсване, четене, писане, вземане, даване, стригане (не “стрижене”) и т. н. При нужда обаче могат да означават и свършения глаголен вид.
Отглаголните съществителни, образувани с наставка -ние (както от несвършени, така и най-често от свършени глаголи), са по произход старославянски /старобългарски форми, преминали отдавна в черковно-славянски и руски език. Такива са напр. видение, гонение, движение, допълнение, запустение, изпълнение, наказание, нападение, освобождение, пение, събрание, умение, обявление и т. н.
Често се явяват успоредни съществителни от двата типа, образувани от един и същ глагол (гонене – гонение, пеене – пение) или от два успоредни глагола от свършен и несвършен вид (падение – падане, наказание – наказване, допълнение – допълване).
Значение на отглаголните съществителни. Народните форми на -не се отличават със своята силна глаголност, означавайки само действия (срв напр. пренебрегване, съобразяване, падане, събиране, допълване, обявяване, наводняване). Книжовните форми на -ние се отличават със своята субстантивност (предметност), означавайки главно явления, признаци, отвлечени понятия и дори конкретни предмети, напр. наводнение, умение, съображение, въображение, пренебрежение, допълнение, обявление, събрание, помещение.
В някои случаи разликата между двете успоредни форми е по-незначителна, срв. напр. разграничаване и разграничение, разпределяне и разпределение, закъсняване и закъснение, наказване и наказание.
Отглаголните съществителни се употребяват активно в административния стил – въпреки призивите за ограничаване на употребата им от страна на езиковеди от близкото минало и от препоръките в граматиките. В някои случаи в съвременния език се предпочитат съществителни, образувани по друг начин: употреба, стремеж – но и стремление (поетизъм, експресивна натовареност) и др.[1]
Като пример за остатъци от употребата на инфинитив в българския език се сочат севернобългарски конструкции в номинална употреба: нещо за пити (Асенова 2002: 147). В сръбската разговорна реч, повече в източна Сърбия, но се среща и в Белградския градски говор, е много фреквентна аналогична конструкция. Пример: В сръбските пекари или павилиони за закуски (бюрекчийници), където се пекат ежедневно прочутите бюреци, продавачките задават стотици пъти въпроса: Овде или за понети (за носити)? – т.е. дали закупеното печиво да се сервира за директна консумация или ще се носи. Въпреки езиковите бележки от специалисти по езика в различни издания, конструкцията е вече безспорно част от разговорната реч – още едно доказателство, че ареалната лингвистика „преминава” в градските говори и в разговорната реч.
Наклонение на глагола – изявително, повелително, условно, преизказно – форми, значение, употреба.
Наклонение. В спрежението на българския глагол се изразяват освен различни времена, видове и залози, още и някои отношения на говорещото лице към действието, например дали то предава действието като реално или като възможно (срв. чета и бих чел), дали то е свидетел на действието или говори за него по думите на друго лице (срв. прочèте и прочел), дали действието се заповядва от него (например прочети).
Такива форми и значения на глагола, които показват отношението на говорещото лице към действието или отношението на действието към действителността, се наричат наклонения. В български език има четири наклонения: изявително, преизказно, повелително и условно.
Изявително наклонение. Изявителното наклонение означава действието в неговото реално осъществяване. Освен това изявителното наклонение в българския език означава, че действието се съобщава по собствено наблюдение или убеждение на говорещото лице. То се изразява чрез изучените досега форми на глаголните времена, например чета, четох, четях, бях чел, ще чета, ще съм чел и др. (при формите за бъдеще време действието не е още осъществено, но се схваща, че то реално ще настъпи).
Изявителното наклонение е основно наклонение в езика.
Преизказно наклонение. Преизказното наклонение означава, че говорещото лице съобщава за действието по думите на друго лице (възприети по устен или писмен път), например играл, играел, писал, пишел, бил донесъл, щял да донесе и пр.
Всички глаголни времена в българския език си имат особени форми за преизказно наклонение, така че всяко глаголно време може да бъде изразено с две форми: изявителна (писа, пишеше) и преизказна (писал, пишел). Формите на отделните времена от преизказното наклонение се наричат преизказни времена (а формите на отделните времена от изявителното наклонение се наричат изявителни времена.
Внимание! Това наклонение затруднява носителите на други езици поради необходимостта ‘да се вмести’ още една перспектива на говоренето, която има собствени граматически маркери. За носителите на сръбския език това наклонение се припокрива с Перфекта – тогава, когато се прибягва до ‘патерици’ от типа причала ми Ана, чула сам да..., рекли су ми ....
Образуване на преизказните времена. Преизказните глаголни времена се образуват от изявителните по следния начин:
Простите преки времена се заменят със съчетание от причастие на -л и сегашно време на спомагателния глагол съм, например изяв. четох – преизк. чел съм, изяв. четях – преизк. – четял съм, изяв. чета – преизк. четял съм.
В сложните преки времена спомагателният глагол (съм, ща) се обръща по същия начин в комбинация от причастие на -л + съм, например изяв. бях чел – преизк. бил съм чел, изяв. ще чета – преизк. щял съм да чета и пр.
При всички преизказни времена в 3 л. ед. ч. и мн. ч. спомагателният глагол (е, са) се изпуска.
За словореда на съставните елементи (причастие и спомагателен глагол съм) важи казаното във връзка с минало неопределено време.
Употреба на преизказни времена. За предаване на исторически събития се употребяват преизказните минали времена, което се обяснява лесно с това, че ние не сме били съвременници на тези събития, например :
При такъв отговор на Цариградския сенат не оставало нищо друго, освен да се опита по официален ред ... Понеже първото писмо на Николай Мистик до българския княз имало no-скоро личен характер, сенатът решил да изпрати предложение да се възобнови предишният договор (В. Н. Златарски).
Формите за сегашно време в подчинени изречения в този случай не се преизказват, тъй като тяхното преизказване би нарушило обективния тон на разказа; срв. напр.: Не оставало (преизк.) нищо друго, освен да се опита да изпревари (пряко изк.) нападението и Не оставало нищо друго, освен да се опитал да изпреварел нападението.
Когато изказваме някои мисли като твърдения или заключения, формите е, са в 3 л. на миналите времена се запазват, т. е. в такъв случай употребяваме минало неопределено време, например: През XVII и XVIII век условията за живот в османската империя са били съвсем неблагоприятни (Хр. Гандев). Трябва обаче да задържаме спомагателния глагол само в случаи, когато е съвсем необходим. Често пъти разказът започва с минало неопределено време, а продължава след това с преизказни времена.
Употреба на преизказни и изявителни времена за предаване на исторически събития. За предаване на исторически събития се употребяват преизказните минали времена, което се обяснява лесно с това, че не сме били съвременници на тези събития, например: Братята Асен и Петър обявили независимост в църквата „Св. Димитър Солунски” и провъзгласили Търново за своя престолнина.
Образуване на повелително наклонение. Специални прости форми за повелително наклонение съществуват само във 2 лице (ед. и мн. ч.), т. е. само в тоя случай, когато волята на говорещото лице може да бъде предадена лично и непосредствено на изпълнителя.
Тези форми се образуват от съгласна основа с окончание -и (а след основа на гласна – с -й) в единствено число и на -ете / -йте в множествено число:
I спреж. II спреж. III спреж.
Основа на -и, -е: чети ходи –
четете ходете –
Основа на -й: пей стой гледай
пейте стойте гледайте
Няколко глагола образуват повелително наклонение от съкратена основа (без основна гласна или с друго отклонение): влез – влезте, излез – излезте, дръж – дръжте, дай – дайте (от дам, дадеш), яж – яжте (от ям, ядеш), виж – вижте (от видя, видиш); вместо дойди – дойдете се казва ела – елате (от гръцки), а вместо отиди – отидете се казва върви – вървете (със значение нa свършен вид!) и иди – идете (от еднозначния свършен глагол ида). Някои често срещани глаголи, като мога и ща, нямат форма за повелително наклонение.
Правопис. 1. В повелителното наклонение след гласна се пише -й, а не -и: стой, стойте.
2. Когато повелителните форми се изказват с по-силно чувство, след тях се пише удивителна: Запомни това. (спокойно), но: Запомни това! (с по-силно чувство).
Правоговор. Ударението на повелителното наклонение в I и II спреж. е винаги върху последната сричка в ед. число и остава на същото място и в мн. число: вземù (а не: “взèми”) – вземèте, кажù, (а не: “кàжи”) – кажèте, пишù – пишèте, напишù (а не: “нàпиши”) – напишèте, ходù – ходèте, стòй – стòйте и пр. В III спреж. ударението е както в сегашно време: глèдам – глèдай, глèдайте.
Отрицание при повелителното наклонение. При отрицание се прибавя частицата не пред глагола (не чети, не четете, не стойте), или пък се употребяват особени отрицателни форми, образувани с помощта на спомагателната отрицателно-повелителна форма недей, недейте и “инфинитивната” форма – недей да питаш, недейте пита.
Внимание! При глаголите, които имат свършен и незвършен вид, положителната форма на повелително наклонение се прави с глагола от свършения вид, а отрицателната – с несвършения вид: кажи – не казвай, мини – не минавай, вземи – не вземай, погледни – не гледай, слез – не слизай, подай – не подавай, качи се – не се качвай, заобиколи – не заобикаляй...
Обикновени форми за условно наклонение. Нормалните форми за условно наклонение се образуват от съединението на минало действително свършено причастие (на -л) от дадения глагол и особените форми на спомагателния глагол съм: бих, би, би, бихме, бихте, биха:
ходя донеса
бих ходил бих донесъл
би ходил би донесъл
би ходил би донесъл
бихме ходили бихме донесли
бихте ходили бихте донесли
биха ходили биха донесли
Обикновено спомагателният глагол стои пред причастието. Само в редки случаи редът може да бъде обратен: правил бих, желал бих...
Бих му се обадила, но не съм сигурна, че иска да говори с мен.
Обикновено след бих могат да стоят енклитични местоимения и частицата ли: бих му казал, бихте ли ми услужили?
Форми за изразяване на страдателен залог
Формата на страдателния залог на глаголите се получава по два начина: а) чрез прибавяне на възвратна частица се към преходен глагол, например преглеждам – преглежда се, чета – чете се, заобиколя – заобиколи се и б) чрез съчетание на форми от страдателното причастие на преходен глагол и различни форми на спомагателния глагол съм, например прегледам – прегледан съм, ще бъда прегледан, бях прегледан, чета – четен съм, заобиколя – бях заобиколен и пр.
При изразяване на страдателния залог чрез сложни форми, образувани с помощта на страдателното причастие и на глагола съм, се изразяват различните глаголни времена, например:
При глаголи от несвършен вид
Сегашно време: Тази книга е много четена (= много се четè).
Минало свършено време: Тази книга бе четена (беше четена) от всички (= се чете от всички).
Минало несвършено време: Тази книга тогава бе (беше) много четена от всички (= се четеше от всички).
Минало предварително време: Протоколът бе (беше) четен още преди това (= бе се чел още преди това).
Минало неопределено време: Протоколът е четен вече (= се е чел вече).
Бъдеще време: Протоколът ще бъде четен днес (= ще се чете днес).
Бъдеще време в миналото: Протоколът щеше да бъде четен вчера (= щеше да се чете вчера).
При глаголи от свършен вид
Сегашно време: Тази книга трябва да бъде прочетена от всички (= трябва да се прочете от всички).
Минало свършено време: Тази книга бе (беше) прочетена от всички (= се прочете от всички).
Минало несвършено време: Ако книгата беше прочетена от всички (=се прочетеше от всички)...
Минало предварително време: Протоколът бе (беше) прочетен още преди това (=бе се прочел още преди това).
Минало неопределено време: Протоколът е прочетен вече (= се е прочел вече).
Бъдеще време: Протоколът ще бъде прочетен (=ще се прочете).
Бъдеще предварително време: Протоколът ще бъде трочетен в присъствието на всички (=ще се е прочел в присъствието на всички).
Бъдеще време в миналото: Протоколът щеше да бъде прочетен вчера (=щеше да се прочете вчера).
Наречия
Служба и особености на наречията. Наречията са неизменяеми думи, които изразяват обстоятелства (място, време, начин, количество, причина, цел и др.), например: отивам далече, пристигнах вчера, говоря правилно, вървя бързо, вероятно ще се забавя. Наречията се употребяват най-често при глаголи, но могат да поясняват и прилагателни имена и други наречия, например: твърде голям, твърде много, само тук; силен духом. Терминът “наречие” означава дума, която стои при глагола (на-реч-ие – от старобълг. “реч” – “глагол”, срв. и фр. adverbe). В редки случаи наречието може да стои при съществително име (например: човекът горе; войските напред имат нужда от бърза подкрепа).
По форма наречията са неизменяеми думи, т. е. те не могат да приемат различни окончания, за да изразяват различни граматични отсенки. Някои от тях обаче могат да имат фонетични или словообразователни разновидности, срв. например бързо и бърже, тук и тука.
Някои наречия могат да се степенуват като прилагателните с помощта на частиците по- (за сравнителна степен) и най- (за превъзходна степен): добре – по-добре – най-добре; хубаво – по-хубаво – най-хубаво; продължително – по-продължително – най-продължително.
Правопис. 1. С двойно нн се пишат наречията, образувани от прилагателни на -нен: постоянен – постоянно, непременен – непременно и др. (но: неочакван – неочаквано, обикновен – обикновено, съвършен – съвършено, естествен – естествено, особен – особено и др.).
2. Частиците за степенуване по- и най- се свързват с наречията с малко тире: по-добре, най-добре.
3. Отрицателната частица не обикновено се пише слято с наречията: недобре, нехубаво, недълго, необикновено, необмислено и пр.
4. Предлозите се пишат обикновено слято с наречията: докога, докъде, довечера, навън, накъде, надалече, назад, надолу, нагоре, откога, откъде, отдолу, отгоре, отвътре и пр.
5. Пред относителните наречия както, където, когато, откъдето, докогато и пр. се пише запетая, както пред относителните местоимения: Това е станало вчера, когато не съм бил в къщи. Обаче при съпоставка “както..., така и...” пред както не се пише запетая: Трябва да се грижим както за себе си, така и за другите”.
Значение и деление на наречията. По значение наречията се делят на 6 главни групи:
а) Наречия за място (отговарят на въпрос къде, откъде): горе, долу, ниско, високо, отгоре, отляво, наляво, далеко, плитко, напред, назад, къде, някъде, тук, там и пр.
б) Наречия за време (отговарят на въпрос кога): днес, довечера, вчера, утре, пролетес, есенес, наесен, догодина, рано, късно, скоро, отдавна, сега, тогава, някога, кога и пр.
в) Наречия за начин (твърде многобройна група: отговарят на въпрос как): добре, зле, бързо, бавно, весело, игриво, юнашки, силно, тичешком, по български, тъй, някак, как и пр.
г) Наречия за количество и степен (отговарят на въпрос колко): много, доста, още, повече, твърде, скъпо, евтино, кратко, продължително, веднъж, двукратно, двойно и пр.
Забележка. Колко и толкова са наречия, а не местоимения, когато означават степен: колко хубаво, толкова се мъчих.
д) Наречия за причина и цел (малобройна група): защо, затова, понеже, тъй като и пр.
е) Наречия за логическо уточняване: сигурно, непременно, очевидно, явно, вероятно, може би, като че ли, сякаш, уж, главно, особено, именно, напразно, също, пак, тъкмо, естествено, наистина, обикновено, включително, отново, допълнително, сравнително, разбира се, дано, нека, надали, едва ли, дали и др.
Местоименни наречия. Важно място между наречията заемат известен брой особени наречия, които напомнят по произход някои местоимения (показателни, въпросителни и пр.), а по значение и по служба заемат между другите наречия същото място, каквото имат местоименията между имената, поради което ги наричаме местоименни наречия:
за място за време за начин
показателни тука (тук) сега така
там тогава инак (иначе)
въпросителни къде (где) кога как
относителни където (дето) когато както
неопределителни някъде (нейде) някога някак
отрицателни никъде (нигде) никога никак
обобщителни всякъде всякога всякак
Както при местоименията и тук съществуват сложни неопределителни форми като еди-къде, еди-кога, еди-как, къде да е, кога да е, как да е, еди-къде си, някъде си и пр.
Тези наречия служат да заместват други наречия и изрази по същия начин както местоименията заместват имената.