Вид на глагола: свършен вид, несвършен вид

Глаголният вид е особена и специфична славянска черта.

Видът определя действието откъм неговата завършеност или незавършеност (процесуалност, траене).

Глаголите от свършен вид представят действието като цяло, като завършено във времето действие.

Глаголите от несвършен вид представят действието като независещо от ограничения във времето.

Почти всички български глаголи образуват видови двойки, като е възможна и така наречената вторична имперфективация, т.е. от глагол от несвършен вид чрез префикс е образуван свършен глагол, а от него чрез суфиксация е образуван отново несвършен глагол, който е едновременно близък, но и различен по значение от първичния:

чета – прочета – прочитам;

пия – изпия – изпивам.

Глаголите от свършен вид не могат да се употребяват самостоятелно в изречения, които изразяват действие в сегашно време.

Не е правилно Аз закуся. Правилно е Аз закусвам.

Свършен вид се употребява в да-конструкции с модалните глаголи (искам да закуся) или в подчинени изречения след въвеждащи думи, съчетания и модални глаголи:

След като закуся, ще изляза на разходка;

За да напиша домашното, трябва да прочета урока.

Модалните глаголи означават волевото отношение на субекта към глаголното действие.

В българския език като модални се употребяват мога, искам, трябва. 

Мога и искам са спрегаеми, докато трябва не се спряга:

аз трябва да уча,

ти трябва да учиш,

вие трябва да пътувате. 

Глаголни времена в българския език: сегашно време – типове спрежения, основна форма на глагола, някои особености и употреби на глаголите от сегашно време

СЕГАШНО ВРЕМЕ НА ГЛАГОЛИТЕ

За разлика от останалите славянски езици българският език няма инфинитив. По тази причина, когато е необходимо да се посочи основната или представителната форма на глагола, например в речниците, се дава формата за първо лице единствено число сегашно време.

Глаголите в българския език имат три спрежения, които се определят в зависимост от гласната, на която завършва сегашната основа, което на практика се определя по гласната, на която завършва формата в трето лице единствено число.

В първо спрежение основата завършва на –е (той чете), във второ – завършва на –и (той мисли), а в трето спрежение завършва на –а (той гледа).

            Модели:

І спрежение                         

Аз       чета [четъ]        мия [мийъ] се         мога [могъ]    пека [пекъ]    пея                 ям [йам]        

Ти       четеш                миеш се                  можеш           печеш            пееш              ядеш

Той

Тя        чете                    мие се                     може               пече                пее                  яде

То

Ние     четем                 мием се                   можем                        печем             пеем               ядем

Вие     четете                миете се                  можете           печете             пеете              ядете

Те        четат [четът]     мият [мийът] се     могат [могът]            пекат [пекът]            пеят [пейът]  ядат [йадът]          

Къпя (се), пия, пиша, бера, сека, зная, желая, крия (се), смея се, желая;

Дам (дадеш, даде, дадем, дадете, дадат);

Влека (влечеш ... влекат)

Измия, изпия, прочета, напиша, подпиша, разпиша, впиша, отпиша, допиша, запиша, изпиша, разкажа, преразкажа, отсека (отсечеш ... отсекат), насека, опека, открия, закрия, издам (издадеш ... издадат), предам, продам, създам, запозная, позная, изсипя, посипя, пожелая, набера, побера, събера, избера;

Върна, погледна, седна, легна, стана, падна, пусна, постигна, намигна, почина, срещна, посрещна;

Взема (вземеш ... вземат); поднеса, налея, сипя, развия, произведа, облека, обуя, откажа, успея;

Отида (отидеш ... отидат), дойда (дойдеш ... дойдат);

Сляза (слезеш ... слязат), вляза, изляза.