Bölüm anahatları

  • МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО ВРЕМЕ (ИМПЕРФЕКТ).

    С формите за минало несвършено време се означава действие, което се е вършило преди момента на говоренето, но не е завършило в миналия момент, към който се отнася действието.

    При това време има промяна в основата на глаголите от първо и второ спрежение: тя завършва на –Я, ако ударението пада на последната сричка и завършва на –Е, ако ударението пада на основата:

    чета – четях,

    седя – седях;

    уча – учех,

    пиша – пишех.

     

    Модели:

     

    Аз       четях              ходех              пишех            пеех                чувах              давах              плюех

    Ти       четеше            ходеше           пишеше          пееше             чуваше           даваше            плюеше

    Той     четеше            ходеше           пишеше          пееше             чуваше           даваше            плюеше

    Ние     четяхме          ходехме          пишехме        пеехме                        чувахме          давахме            плюехме

    Вие     четяхте          ходехте          пишехте         пеехте             чувахте          давахте           плюехте

    Те        четяха            ходеха            пишеха           пееха              чуваха            даваха             плюеха

     

    Спомагателният глагол съм има едни и същи форми и в аорист, и в имперфект:

    Аз бях            

    ти беше (бе)              

    той (тя, то) беше (бе)                      

    ние бяхме     

    вие бяхте т

    е бяха

     

    Употреба на имперфект: в художествената литература и при предаване на минали събития – при рисуване на статични сцени, портрети, пейзажи:

    Баба ми обичаше да отглежда цветя.

    До прозореца стоеше малка кръгла масичка, над нея висеше красив лампион, а цъфналите клони на черешата надничаха в стаята.

    В главни изречения се употребява минало несвършено време само от несвършени глаголи. Минало несвършено време от свършени глаголи, както и сегашно време от свършени глаголи никога не се употребяват в самостоятелни прости изречения. Те се употребяват в разширени и подчинени изречения. В такива изречения се употребяват и глаголи от несвършен вид.

    Правилно:

    Вчера ти четеше интересна книга.

    Неправилно:

    Вчера ти прочетеше интересна книга.

    Правилно:

    Преди две години Мария посещаваше лекциите на професор Иванов.

    Вчера тя отново посети лекцията на професор Иванов.

    Миналата седмица Петър купуваше вестници всеки ден.

    Тази седмица той си купи само веднъж вестник.

    Сравнете:

    Дърветата и цветята цъфнаха през пролетта. – Дърветата и цветята цъфтяха през пролетта.

    В петък предадоха футболен мач по телевизията. – В петък предаваха футболен мач.

     

    Сложни минали времена – минало неопределено време; форми, място на спомагателния глагол; значение и употреба

     

    Образуване на минало неопределено време. Формите на минало неопределено време са сложни и се образуват от минало деятелно свършено причастие (на -л) от дадения глагол (например чета – чел, ходя – ходил, донеса – донесъл) и сегашно време на спомагателния глагол съм:

    ходя                         донеса

    ходил съм                 донесъл съм,

    ходил си                   донесъл си

    ходил е                     донесъл е

    ходили сме               донесли сме

    ходили сте              донесли сте

    ходили са                 донесли са

    В 3 л. единствено и множествено число спомагателният глагол (e, са) в минало неопределено време по правило не се изпуска.

    Формите за единствено число на минало неопределено време се менят по род: ходил съм, ходила съм, ходило е.

    Забележка. Подобни форми, но с редовно изпускане на спомагателния глагол (е, са) в 3 л., се употребяват и за преизказване на минало свършено време (преизказване на минали действия). В някои особени случаи спомагателният глагол е, са в 3 л. се изпуска и в минало неопределено време.

    Словоред. Причастието и спомагателният глагол във формите на минало неопределено време не се нареждат винаги по еднакъв начин. Техният ред зависи от синтактичните условия:

    а) спомагателният глагол стои след причастието, когато то се намира в началото на изречението, на­пример:

    Ходил съм на разходка;

    б) спомагателният глагол стои пред причастието, ако в началото на изречението има други думи, например:

    Вчера съм ходил на разходка.

    Освен това между тях могат да се вмъкнат и кратки местоименни форми, а понякога и други думи:

    Не съм ги виждал.

    Никога не съм забравял.