Основно значение на минало неопределено време

Основно значение. Минало неопределено време изразява действието в по-неопределен и по-общ смисъл от минало свършено време.

Когато кажем той ходù, донесоха го, ние си представяме действието в миналия момент на извършването му – от гледна точка на момента, когато правим изказването. Но когато кажем той е ходил, донесли са го, мислим за действието като за изобщо извършена дейност или като някога извършено действие с някакъв резултат, наличен в сегашния момент – и без да го свързваме с конкретен момент на извършването му в миналото.

Минало неопределено време означава резултата от действие, което е извършено в миналото и има значение за това, което говорим в момента. При употребата на това време действието се свързва и с миналото, и с настоящето. По от­ношение на миналия момент то се отличава с известна неопределеност, от която иде и названието му – “минало неопределено време”.

Примери:

Запътила съм се към пазара.

Следователят е извършил съответните процесуални действия.

Тръгнал съм сливи да бера.

Употреба на минало неопределено време.

1) За съобщаване на завършен резултат от действие, извършено някога в миналото, като готов факт от миналото:

Иван е тръгнал с автобуса тази сутрин.

2) За означаване на предполагаеми действия, изра­зени въз основа на някои следи от тях:

Ти пла­кала ли си?

3) Обобщаващо значение – в случаи, когато става дума за изобщо извършени действия, които не могат (или не е нужно) да се свързват с определен момент, например:

Чел съм “Нощем с белите коне”.

Мислил съм по този въпрос.

4) Употребява се често във въпросителни и отрицателни изречения, например:

Какво е станало с това момче?

Ходил ли си днес у Иванови? – изобщо (но: Ходи ли днес у Иванови? – ако се има пред вид определен случай).

Още не се е върнал.

Миналата седмица не съм ходил у Иванови – изобщо (но: Миналата сед­мица не ходих у Иванови – ако се има пред вид определен случай).

5) Употреба на минало неопределено време за повторителни действия, изразени обобщено, без наблягане върху времето или моментите на извършването им:

Ходил съм много пъти на Витоша.

Започвал съм да му говоря, но той винаги ме е спирал.

6) В подчинени изречения, които поясняват глаголи като усещам, мисля, казвам (и техни синоними и производни), обикновено се употребява минало неопределено време (може и минало предварително) за представяне на действия, извършени преди действието в главното изречение:

Той добре разбра какво се е случило (може и: какво се беше случило). Покритите мебели показваха, че скоро тук никой не е влизал.

Изпускане на спомагателния глагол (е, са) при констатация. Често пъти, когато минало неопределено време изказва констатация, спомагателният глагол в 3 л. ед. или мн. ч. се изпуска:

Един ден гледам – той се покачил на покрива.

Разграничение между минало неопределено и минало свършено време.

Минало неопределено време означава минало дей­ствие, обогатено с особени отсенки, произтичащи от връзката му с момента на говоренето. Тъй като означава действието без връзка с друг минал момент, то има известна близост с минало свършено време. Затова в някои случаи тези две времена могат да се употребят за едно и също действие, например:

Вчера пристигнах и Вчера съм пристигнал.

Аз вече приготвих есето и Аз вече съм приготвил есето.

Това обаче не означава, че тези времена могат изобщо да се заменят или че минало неопределено време няма своя специфична функция. Например, пристигнал съм означава дей­ствието с по-друг нюанс, отколкото пристигнах.

В някои случаи се получава конкуренция между употребите на минало свършено време и на минало неопределено време: с минало свършено време се акцентира повече на действието, изразено с глагола, а с минало неопределено време се представя целостта на действието като резултат:

Купих си ново палто (купих – като  извършване на действието; че не съм взел от някого напр.);

Купил съм си ново палто (факт, резултат от минало действие – акцентът е върху палтото – че е купено);

Вчера бях в къщи, цял ден учих (акцентът е на самото дей­ствие – че съм учил);

Вчера съм бил в къщи, цял ден съм учил (съобщава се цялостната информация за действието – бях вкъщи, а не навън, и учих, а не гледах телевизия напр.).

Изборът между минало свършено и минало неопределено време не може да се уреди само с граматически правила. Зависи от пер­спективата, в която поставяме дадено действие, като го вземаме само в рамките на миналото (пристигнах) или като го свързваме и с от­ражението му в плоскостта на настоящето (пристигнал съм). Поради това въпросът за избора между тези две времена е в голяма степен и стилистичен въпрос – важен и за преводаческата практика.

Сложни минали времена – минало предварително време; форми, място на спомагателния глагол; значение и употреба

Образуване на минало предварително време. Формите на минало предварително време са сложни и се образуват от ми­нало свършено деятелно причастие (на -л) от дадения глагол (например: чета – чел, ходя – ходил, донеса – донесъл) и ми­нало несвършено време на спомагателния глагол съм (бях, беше (= бе), беше (= бе), бяхме, бяхте, бяха):

ходя                               донеса

бях ходил                       бях донесъл

беше (=бе) ходил          беше (=бе) донесъл

беше (=бе) ходил          беше (=бе) донесъл

бяхме ходили                 бяхме донесли

бяхте ходили                 бяхте донесли

бяха ходили                   бяха донесли

Обикновено спомагателният глагол (бях, беше и пр.) стои пред причастието. Спомагателният глагол може да се изпусне, ако непосредствено преди това е употребен друг глагол в минало предварително време, напри­мер:

Музиката беше престанала, а шумът утихнал.

Значение и употреба. Когато говорим за минали събития, ние си служим обикновено с минало свършено време, което предава завършени и последователни действия, например:

Научихме си уро­ците, написахме си домашните, играхме тенис, а след това чатихме в мрежата.

За предаване на действия, които са незавършени и едновременни с даден минал момент, си служим с минало несвършено време, на­пример:

Иван влезе. Приятелите му играеха шах.

Често пъти обаче става дума и за действия, извършени преди момента, за който се говори.

За изказване на минали действия, извършени преди момента, за който се говори, си служим с минало предварително време, например:

Дъждът бе престанал. Го­стите решиха (момент, за който се говори) да си тръгват. – В това време (момент, за който се говори) музиката беше престанала.

Минало предварително време се употребява (понякога в конкуренция с минало не­определено време) след глаголи като усещам, мисля, казвам (и техни сино­ними).

Например:

В и д я х, че на улицата бяха се струпали (= са се струпали) много хора.