Bölüm anahatları

  • Образуване на бъдеще време. Формите за бъдеще време се образуват от сегашно време на глаголите (самостойно или несамостойно), като се постави пред неговите форми неизменяемата частица ще:

    ходя                         донеса

    ще ходя                    ще донеса

    ще ходиш                 ще донесеш

    ще ходи                    ще донесе

    ще ходим                 ще донесем

    ще ходите               ще донесете

    ще ходят                 ще донесат

     

    Частицата ще се е получила от глагола ща (по произход от стария славянски глагол хотºти – със значение ‘искам’), който по-рано се е спрягал едновременно с другия глагол: ща да отида, щеш да оти­деш, ще да отиде, щем да отидем и пр. 

    Между частицата ще и спрегаемата форма на глагола се поста­вят кратките форми на местоименията, които го поясняват, например:

    ще му кажа,

    ще ги донеса,

    ще се радвам и пр.

    Отрицателни форми за бъдеще време се образуват обикновено с помощта на спомагателния глагол няма (отрицателна форма от стария глагол имşти). Тази комбинация от два спомагателни глагола за образуване на бъдеще време е уникална за българския език, в сравнение с другите славянски езици.  

    няма да ходя                              

    няма да ходиш                           

    няма да ходи                              

    няма да ходим                            

    няма да ходите                         

    няма да ходят                           

     

    няма да донеса                     

    няма да донесеш                   

    няма да донесе                      

    няма да донесем                   

    няма да донесете                 

    няма да донесат                  

     

    Бъдеще време – форми, значение и употреба

     

    Кратките местоименни форми, които поясняват глагол в отрица­телна бъдеща форма с няма, се поставят след съюза да:

    няма да им донеса,

    няма да ги чакам.

    След спомагателния глагол няма могат да се поставят и други думи, например: няма повече да чакам,

    няма утре да ви чакаме.

    Бъдеще време на спомагателния глагол съм. Спомагателният глагол съм има две форми на бъдеще време:

    ще съм            ще бъда

    ще си               ще бъдеш

    ще е                 ще бъде

    ще сме             ще бъдем

    ще сте            ще бъдете

    ще са               ще бъдат

     

    Разлика в смисъла между тези две форми за бъдеще време няма. Втората може в някои случаи да бъде по-ясна; има и определени предпочитания към едната от тях в определени региони на българската езикова територия.

    Значение и употреба. Бъдеще време означава действие, което ще се върши след момента на изказването му:

    Утре ще пътуваме за София.

    Той няма да се върне вече никога.

    Освен посочените форми за бъдеще време, за бъдещи действия се употребява и сегашно време в подчинени изречения:

    Как ли ще реагират, когато те видят? (не: когато ще те видят).

    Тази особеност е също предмет на изучаване на особеностите при превода от езици, в които се употребява бъдеще време в подобни конструкции.

    В текстовете на по-стари писатели и в някои изрази от народната реч може да се срещне старинна форма на бъдеще време, образувана от спрегаем спомагателен глагол ща и неизменяема (инфинитивна) форма на дадения глагол: видя ща, видя щеш, видя щем или по-обикновено щеш видя, щем видя, щат видя и др.: Това и други път щем гледа. Тези форми придават особено сти­листично оцветяване на израза.

     

    Бъдеще време в миналото – форми, значение и употреба

     

    Образуване на бъдеще време в миналото. Формите за бъдеще време в миналото са сложни. Те се образуват с помощта на сегашно време от дадения глагол и на минало несвършено време от спомагателния глагол (щях, щеше и пр.) или – при отри­цание – от безличния глагол няма (нямаше), например:

                               ходя

    щях да ходя                      нямаше да ходя

    щеше да ходиш                нямаше да ходиш

    щеше да ходи                   нямаше да хода

    щяхме да ходим               нямаше да ходим

    щяхте да ходите             нямаше да ходите

    щяха да ходят                 нямаше да ходят

     

    Основно значение. Бъдеще време в миналото означава действие, което е било предстоящо или бъдещо спрямо миналия момент, за който се говори.

    Само да беше приел предложението – щеше да постигне много в кариерата си.

    Той нямаше да издържи такова дълго пътуване до болницата в големия град. (за ситуация, когато напр. тежко болен е починал, защото е било безнадеждно състоянието му, а е живял в малко отдалечено селце).

    Бъдеще време в миналото в условни изречения. Бъдеще време в миналото се среща доста често в условни изречения:

    Ако имах време, щях да дойда.

    Ако се обърнеше, щеше да ги види.

    Ако бях пo-спокоен, щях да изкарам по-добре изпита.

    Бъдеще време в миналото за неосъществени действия. Често пъти формите на бъдеще време в миналото се употребяват за означаване на неосъществени действия, които засмалко са щели да се осъществят:

    Оле, щях да падна (в ситуация, когато замалко не съм паднал/а),

    Щях да забравя за уговорката ни (щях, но не съм забравил),

    Тихо, щях да сбъркам изчисленията (щях, но не сбърках).