Бъдеще предварително време – форми, значение и употреба

Образуване на бъдеще предварително време. Формите за бъдеще предварително време са сложни. Те се образуват от ми­нало свършено действително причастие на -л от дадения глагол и бъдеще време на спомагателния глагол съм (ще съм, ще си...), а формите с ще бъда, ще бъдеш и пр. са старинни и могат да се срещнат в по-стари текстове.

                                 ходя

ще съм ходил                          (ще бъда ходил)

ще си ходил                           

ще е ходил                             

ще сме ходили                       

ще сте ходил                         

ще са ходили                         

                                 донеса

ще съм донесъл                      (няма да съм донесъл)

ще си донесъл                        

ще е донесъл                          

ще сме донесли                     

ще сте донесли                     

ще са донесли                        

Между двата вида форми няма разлика в значението; разликата е в съвременната употреба на първите (ще съм...).

Отрицателни форми се образуват с помощта на отрицател­ното бъдеще време на спомагателния глагол (няма да съм, няма да бъда и пр.), например:

няма да съм ходил                 (няма да бъда ходил)

няма да си ходил                   

няма да е ходил                     

няма да сме ходили              

няма да сте ходили              

няма да са ходили                 

Значение и употреба. Това време се среща рядко, но е част от системата от глаголни времена на българския език. Бъдеще предварително време означава действие, което ще бъде извършено преди друг бъдещ момент, за който се говори:

Съмнявам се, че като се върнем от пързалката, ще си успяла да почистиш и ще си сготвила.

Притеснявам се, че няма да съм се подготвила добре за изпита.

Когато стана на 80 години, ти ще си завършил отдавна университета и ще си започнал работа, моето момче.

В подчинени изречения спомагателният глагол съм се явява без частицата ще (т. е. в сегашно вместо бъдеще време, в съгласие със същото явление при обикновеното бъдеще време):

Ако е (= бъде) заминал влакът, ще се върнем, обратно (въпреки че се отнася за бъдеще време, не се казва “ако ще е за­минал” или “ако ще бъде заминал”).

Бъдеще предварително време в миналото – форми, значение и употреба

Образуване и употреба на бъдеще предварително време в миналото. Освен формите на бъдеще в миналото щях да прочета, щеше да прочетеш и пр. се срещат в някои случаи и форми като:

щях да съм прочел,

щеше да си прочел,

щеше да е прочел,

щяхме да сме прочели,

щяхте да сте прочели,

щяха да са прочели.

При отрицание:

нямаше да съм прочел,

нямаше да си прочел,

нямаше да е прочел и пр.

Тези форми означават, че действието се представя като предварително спрямо някой момент, който от своя страна се представя като предстоящ (бъдещ) спрямо някой минал момент, за който се говори.

Например:

До снощи щях да съм ходил и (щях) да съм се върнал, ако не бяха ме повикали по друга работа.

И по-рано да бяха дошли, пак щях да съм си приготвил нещата за път.

Дей­ствието “приготвил” се представя като предварително (пред­ходно) спрямо действието “дошли”, което от своя страна се явява като следващо (в дадения случай – само предполагаемо) спрямо някой друг минал момент, от гледище на който се построява възможното предположение.

Това глаголно време се употребява значително no-рядко от другите.