Нелични форми на глагола – причастия: сегашно деятелно, минало свършено и минало несвършено деятелно причастие, минало страдателно причастие, остатъци от сегашно страдателно причастие; деепричастие; отглаголни съществителни и употреба; остатъци от инфинит

Значение и особености на причастията. От глаголите могат да се образуват и някои форми, които не се спрягат по лице като истински глаголи, а като прилагателните имена се променят по род и число (четящ, четяща, четящо, мн. ч. четящи; прочетен, про­четена, прочетено, мн. ч. прочетени) и се членуват (четящият, четящия, четящата, четящото, мн. ч. четящите; прочетеният, прочетения, прочетената, прочетеното, мн. ч. прочетените). Такива глаголни форми се наричат причастия.

Причастието означава признаци на лица или пред­мети, които произлизат от дадено глаголно действие (в сръбски тези форми се наричат глаголски придев). Названието причастие означава дума, която се приобщава (“участва”) и към глагола, и към прилагателното.

При някои причастия действието се извършва от означеното лице (или предмет): четящ, живеещ, ходил, написал, пожълтели. Такива причастия наричаме деятелни (в по-стари граматики може да се срещнат и като действителни).

При други причастия пък означеният предмет получава върху себе си действието: прочетен, стегнат, написан, изработен. Такива причастия наричаме страдателни.

Някои причастия означават действие, което се извършва в мо­мента, за който се говори: четящ, живеещ. Такива причастия нари­чаме сегашни.

Други причастия пък означават действия, извършени преди мо­мента, за който се говори: прочел, ходил, написал, прочетен, стег­нат. Такива причастия наричаме минали.

Образуване и особености на сегашно деятелно причастие. Сегашно деятелно причастие се образува по следния начин:

А. При глаголи от I и II спрежение:

а) С наставка -ящ (-ащ), когато ударението в сегашно време пада на края: чет¾щ, течàщ, търп¾щ, държàщ (срв. чета, тека, търпя, държа).

б) С наставка -ещ, когато ударението в сегашно време пада на друга сричка: мòжещ, живèещ, нòсещ, говòрещ, мùслещ (срв. мòга, живèя, нòся, говòря, мùсля).

Б. При глаголи от III спрежение – с наставка -ащ (-ящ): гле­дащ, пристигащ, разрушаващ, стрелящ (срв. гледам, пристигам, разрушавам, стрелям) – и ударението не пада върху суфикса.

Образуване и особености на минало свършено деятелно причастие. Минало свършено деятелно причастие се образува от основата на минало свършено време със суфикса -л:

писа-х        – писа-л                      би-х           – би-л

тръгна-х   – тръгнал                   носи-х       – носил

трая-х       – траял                       търпя-х    – търпял

живя-х      – живял                      гледа-х      – гледал

При глаголи от минало свършено време на -ох това причастие се образува, като се прибави наставката направо към корена. Ако коренът завършва на съгласна т, д, тя изчезва, а в останалите случаи във формата на мъжки род се явява вметната гласна ъ пред настав­ката -л:

плетох         – плел              донесох        – донесъл

бодох           – бол               рекох           – рекъл

Минало свършено деятелно причастие запазва ударението на минало свършено време: жив¾х – жив¾л, пùсах – пùсал и др.

За по-кратко това причастие може да се нарича “минало свър­шено причастие на -л”.

Минало свършено причастие на -л се мени по род и число като прилагателните имена: написал, написала, написало, мн. ч. на­писали; чел, чела, чело, мн. ч. чели. В зависимост от службата си в изре­чението тези форми могат да се членуват: написалият (написалия), написалата, написалото, мн. ч. написалите.

Правоговор. Причастия, образувани от минало свършено време на -ях, запазват гласната я в единствено число, а в мн. ч. – пред окон­чанието -и я заменят с е: живях – живял, живяла, живяло, но живели; търпях – търпял, търпяла, търпяло, но! търпели. В чле­нуваните форми за мъжки род също имаме е: претърпял – претър­пелият.

Правопис. В причастия като донесъл, влязъл, рекъл, сякъл гласната ъ се губи при образуването на другите форми: донесла, влез­лият, рекло, секли. Когато гласната не се губи, пишем в мъжки род a, a не ъ, напр.: извикал – извикала, побързал – побързала и др.

Образуване и особености на минало несвършено деятелно причастие. Минало несвършено деятелно причастие се образува от основата на минало несвършено време с помощта на наставката -л:

четя-х          – четя-л            ходе-х             – ходе-л

жавее-х       – живеел           работе-х        – работел

мие-х            – миел                гледа-х            – гледал

тръгне-х      – тръгнел          стрелнах        – стрелял

търпя-х        – търпял            донася-х          – донасял

Минало несвършено деятелно причастие запазва ударението на минало несвършено време: четях – четял, хòдех – хòдел, глè­дах – глèдал и пр.

За по-кратко можем да наречем това причастие “минало несвър­шено причастие на –л”.

От това се вижда, че в българския език при всеки глагол съществуват две различни причастия на -л – свършено и несвършено, напр.: чел и четял, живял и живеел, мил и миел, тръгнал и тръгнел, ходил и ходел, разбрал и разберял и т. н.

При глаголи, които образуват мин. св. и мин. несв. време от еднаква основа, двете причастия също съвпадат по форма, напр. причастията търпял и разглеждал отговарят както на мин. свърш. време търпях, разглеждах (3 л. ед. ч.: той търпя, разглежда), така и на мин. несв. вр. търпях, разглеждах (3 л. ед. ч.: той търпеше, разглеж­даше).

Миналото несвършено причастие на -л се мени по род и число: четял, четяла, четяло, мн. ч. четели; живеел, живеела, живеело, мн. ч. живеели.

Образуване и особености на минало страдателно причастие. Минало страдателно причастие се образува от основата на минало свършено време с помощта на наставка –н, напр.:

писа-х          – писа-н          търпя-х       – търпя-н

игра-х           – игран            държа-х      – държан

прежавя-х   – преживян    гледа-х         – гледан

извая-х         – изваян          хвърля-х       – хвърлян

Глаголите от минало свършено време на -ох от I спрежение и на -их от II спрежение образуват минало страдателно причастие на -ен:

четох        – четен            носих        – носен

плетох      – плетен            говори       – говорен

донесох     – донесен           молих        – молен

рекох         – речен               готвих      – готвен

Глаголите с наставка -на, както и глаголите с едносрична основа на гласна (като пи-х, плю-х) образуват минало страдателно причастие на т:

вдигна-х    – вдигна-т     пи-х        – пи-т

мина-х       – минат          би-х        – бит

схвана-х    – схванат       чу-х        – чут

позна-х      – познат         плю-х      – плют

Някои глаголи на -ея с едносрична основа (като пея, грея, лея):

нагрея – нагрят

полея – полят

изпея – изпят

Минало страдателно причастие не може да се образува от непре­ходни глаголи, напр. влизам, отивам, боледувам и пр. Миналите страдателни причастия се изменят по род и число като прилагателните имена: носен, носена, носено, мн. ч. носени; завит, завита, завито, мн. ч. завити. Тези причастия могат да се членуват като прилагателните: носеният (носения), носената, носеното, мн. ч. носените.

Правоговор. Причастия, образувани от глаголи с минало свър­шено време на -ях, запазват гласната я във формите си за единствено число, а в множествено число – пред окончанието -и – я заменят с е; търпян, търпяна, търпяно, мн. ч. търпени; живян, живяна, живяно, мн. ч. живени. В членуваните форми за мъжки род също имаме е: преживян – преживения(т).

Внимание! В съвременната говорна практика все по-често се употребяват форми живЯни, търпЯни. Тези употреби са по аналогия с формите в ед. ч. и според някои автори – прогностици, в недалечно бъдеще навярно ще се наложи унификация.

Значение и употреба на минало страдателно причастие. Ми­налото страдателно причастие означава действието като при­знак на предмет, който е изпитвал това действие вър­ху себе си: повреден, прочетен, купен и т. н. Съпоставено по време с глагола-сказуемо в изречението, това причастие означава предшестващо действие (Разкажи ми про­четеното. – Занесох повредения си телефон на поправка), но в някои случаи то, ако е образувано от несвършен глагол, може да оз­начава и едновременно действие (независимо от времето на глагола): Облаците отминават, гонени (сегашно време!) от вятъра. – Обла­ците отминаваха, гонени от вятъра.

Сегашно страдателно причастие. В книжовния ни език се срещат, дошли от руски или черковнославянски, някои форми, обра­зувани с наставка -им или -ем, като напр. любим, невредим, отстраним, преносим, изменяем, наказуем, изискуем и др. По произход това са сегашни страдателни причастия. Те обаче не съществуват като ясно оформена категория в съвременния ни език, както е било в старобългарски, тъй като се образуват от малък брой глаголи. Днес се схващат като обикновени прилагателни. По-често се срещат в отрицателна форма, която означава невъзможност да се извърши даденото действие върху предмета: неминуем, неуловим, непобедим, непоколебим, неизброим, неизтощим, неизчерпаем и пр.