Наречия

Служба и особености на наречията. Наречията са неизменяеми думи, които изразяват обстоятелства (място, време, начин, количество, причина, цел и др.), например: оти­вам далече, пристигнах вчера, говоря правилно, вървя бързо, вероятно ще се забавя. Наречията се употребяват най-често при глаголи, но могат да поясняват и прила­гателни имена и други наречия, например: твърде голям, твърде много, само тук; силен духом. Терминът “наречие” означава дума, която стои при глагола (на-реч-ие – от старобълг. “реч” – “глагол”, срв. и фр. adverbe). В редки случаи наречието може да стои при съще­ствително име (например: човекът горе; войските напред имат нужда от бърза подкрепа).

По форма наречията са неизменяеми думи, т. е. те не мо­гат да приемат различни окончания, за да изразяват различни грама­тични отсенки. Някои от тях обаче могат да имат фонетични или словообразователни разновидности, срв. например бързо и бърже, тук и тука.

Някои наречия могат да се степенуват като прилагателните с помощта на частиците по- (за сравнителна степен) и най- (за пре­възходна степен): добре – по-добре – най-добре; хубаво – по-ху­баво – най-хубаво; продължително – по-продължително – най-продължително.

Правопис. 1. С двойно нн се пишат наречията, образувани от прилагателни на -нен: постоянен – постоянно, непременен – непременно и др. (но: неочакван – неочаквано, обикновен – обик­новено, съвършен – съвършено, естествен – естествено, особен – особено и др.).

2. Частиците за степенуване по- и най- се свързват с наречията с малко тире: по-добре, най-добре.

3. Отрицателната частица не обикновено се пише слято с на­речията: недобре, нехубаво, недълго, необикновено, необмислено и пр.

4. Предлозите се пишат обикновено слято с наречията: докога, докъде, довечера, навън, накъде, надалече, назад, надолу, нагоре, откога, откъде, отдолу, отгоре, отвътре  и пр.

5. Пред относителните наречия както, където, когато, откъдето, докогато и пр. се пише запетая, както пред относителните местоимения: Това е станало вчера, когато не съм бил в къщи. Обаче при съпоставка “както..., така и...” пред както не се пише запетая: Трябва да се грижим както за себе си, така и за другите”.

 Значение и деление на наречията. По значение наречията се делят на 6 главни групи:

а) Наречия за място (отговарят на въпрос къде, откъде): горе, долу, ниско, високо, отгоре, отляво, наляво, далеко, плитко, напред, назад, къде, някъде, тук, там и пр.

б) Наречия за време (отговарят на въпрос кога): днес, дове­чера, вчера, утре, пролетес, есенес, наесен, догодина, рано, късно, скоро, отдавна, сега, тогава, някога, кога и пр.

в) Наречия за начин (твърде многобройна група: отговарят на въпрос как): добре, зле, бързо, бавно, весело, игриво, юнашки, силно, тичешком, по български, тъй, някак, как и пр.

г) Наречия за количество и степен (отговарят на въпрос колко): много, доста, още, повече, твърде, скъпо, евтино, кратко, продължително, веднъж, двукратно, двойно и пр.

Забележка. Колко и толкова са наречия, а не местоимения, когато означават степен: колко хубаво, толкова се мъчих.

д) Наречия за причина и цел (малобройна група): защо, за­това, понеже, тъй като и пр.

е) Наречия за логическо уточняване: сигурно, непременно, очевидно, явно, вероятно, може би, като че ли, сякаш, уж, главно, особено, именно, напразно, също, пак, тъкмо, естествено, наистина, обикновено, включително, отново, допълнително, сравнително, раз­бира се, дано, нека, надали, едва ли, дали и др.

Местоименни наречия. Важно място между наречията заемат известен брой особени наречия, които напомнят по произход някои местоимения (показателни, въпросителни и пр.), а по значение и по служба заемат между другите наречия същото място, каквото имат местоименията между имената, поради което ги наричаме местоименни наречия:

                                             за място               за време            за начин

показателни                       тука (тук)           сега                    така

                                             там                       тогава               инак (иначе)

въпросителни                    къде (где)              кога                    как

относителни                       където (дето)     когато               както

неопределителни              някъде (нейде)      някога                някак

отрицателни                      никъде (нигде)      никога                никак

обобщителни                     всякъде                 всякога              всякак

Както при местоименията и тук съществуват сложни неопреде­лителни форми като еди-къде, еди-кога, еди-как, къде да е, кога да е, как да е, еди-къде си, някъде си и пр.

Тези наречия служат да заместват други наречия и изрази по същия начин както местоименията заместват имената.