Bölüm anahatları

  • Съществително име – категориите род, число, бройна форма, остатъци от падежни форми; съществителни събирателни, с веществено и отвлечено значение, singularia i pluralia tantum

     

    Общата характеристика на съществителното име в българския език се състои в липсата на падежна система, като отношенията между думите в синтагмата се изразяват чрез основната форма на името (= на номинатив) и предлози, които управляват изразяването на съответните логико-граматически отношения.

    Съществителното име е дума, която назовава предмети и явления от материалната действителност или опредметени действия, състояния, качества, свойства.

    Представителна форма на съществителното име е формата му за единствено число, нечленувана. Така се подават съществителните имена и в речниците: маса, глава, молив, трамвай, поле, състезание, колело, тесто, зеленина, осмица, преднина, радост, очила...   

    Всички неживи предмети съставляват групата на съществителните неодушевени имена: ръкав, яка, копче, слепота, подлост, цвете...

    Названията за хора и животни са съществителни за одушевените предмети: човек, мъж, жена, дете, леля, баба, дядо, Иван, Марина, Стоян, Пеньо, Катерина...

    По значение и начин на образуване съществителните имена се делят на: собствени,

    нарицателни,

    конкретни,

    абстрактни,

    за одушевени предмети,

    за неодушевени предмети,

    родови,

    събирателни,

    отглаголни.

    Род. Съществителните имена в българския език могат да бъдат в мъжки, женски и среден род. Съществителните от мъжки род завършват предимно на съгласен звук: студент, учител, град, музей, брой, трамвай.

    Малка група завършват на гласен звук и повечето от тези имена от мъжки род са наследени така от стария език: баща, съдия, войвода, дядо, чичо, или са от чужд произход: януари, аташе.

    Съществителните от женски род завършват на –а, -я: жена, книга, земя, баня. Група съществителни имена от женски род, които имат абстрактно значение, завършват на съгласен звук: радост, старост, вечер, любов, песен.

    Съществителните от среден род завършват обикновено на –о и –е (старо наследство): село, лято, вино, море, поле, лозе, грозде. Група имена от чужд произход, завършващи на –и, -у, -о, -ю, са също от среден род: такси, радио, жури, бюро, меню.

    В българския език съществува една малка група имена, които не се различават по род, т. е. употребяват се и за лица мъже и за лица жени: пияница, роднина, хаймана и др. Съществуват и имена, които по форма са в мъжки род, но означават лица по професията им, независимо дали те са мъже или жени: доцент, професор, академик, министър, майор, капитан, лейтенант, шофьор и др.

    Съществителните имена от мъжки род, които не са едносрични, и имената от женски род образуват множествено число най-често с окончание –и: м.р. приятел – приятели, студент – студенти, семинар – семинари; ж.р. приятелка – приятелки, студентка – студентки,  стая – стаи, радост – радости.

    Съществителните от мъжки род, които завършват на к, г, х, образуват множествено число с промяната им в ц, з, с: ученик – ученици, хирург – хирурзи, кожух – кожуси, грък – гърци.

    Едносричните съществителни от мъжки род образуват множествено число най-често с разширението –ове: град – градове, дом – домове, блок – блокове, нож – ножове (!), род – родове. Само в редки случаи след й това разширение е –еве: брой – броеве, чай – чаеве.

    Други окончания, с които се образува множествено число при едносричните съществителни, са –и, -ища, -е, -а, -я, но те обхващат по-малък брой думи и повечето от тях имат историческо обяснение: вълк – вълци, кон – коне, цар – царе, път – пътища, сън – сънища, крак – крака, брат – братя.

    Роднинските названия от типа чичо, дядо, вуйчо получават в множествено число окончание –овци: чичовци, дядовци, вуйчовци.

    В съответствие с посочените исторически закони и тяхното съвременно отражение, при някои суфикси в мъжки род единствено число се губи вокалът в последната сричка: певец – певци, орел – орли, петел – петли.

    Същият принцип действа и тогава, когато в края на думата в единствено число има вметнато ъ между шумов и сонорен съгласен – в множествено число това ъ се изпуска: театър – театри, метър – метри, тигър – тигри.