Konu özeti
Konu 1
Съществително име – категориите род, число, бройна форма, остатъци от падежни форми; съществителни събирателни, с веществено и отвлечено значение, singularia i pluralia tantum
Общата характеристика на съществителното име в българския език се състои в липсата на падежна система, като отношенията между думите в синтагмата се изразяват чрез основната форма на името (= на номинатив) и предлози, които управляват изразяването на съответните логико-граматически отношения.
Съществителното име е дума, която назовава предмети и явления от материалната действителност или опредметени действия, състояния, качества, свойства.
Представителна форма на съществителното име е формата му за единствено число, нечленувана. Така се подават съществителните имена и в речниците: маса, глава, молив, трамвай, поле, състезание, колело, тесто, зеленина, осмица, преднина, радост, очила...
Всички неживи предмети съставляват групата на съществителните неодушевени имена: ръкав, яка, копче, слепота, подлост, цвете...
Названията за хора и животни са съществителни за одушевените предмети: човек, мъж, жена, дете, леля, баба, дядо, Иван, Марина, Стоян, Пеньо, Катерина...
По значение и начин на образуване съществителните имена се делят на: собствени,
нарицателни,
конкретни,
абстрактни,
за одушевени предмети,
за неодушевени предмети,
родови,
събирателни,
отглаголни.
Род. Съществителните имена в българския език могат да бъдат в мъжки, женски и среден род. Съществителните от мъжки род завършват предимно на съгласен звук: студент, учител, град, музей, брой, трамвай.
Малка група завършват на гласен звук и повечето от тези имена от мъжки род са наследени така от стария език: баща, съдия, войвода, дядо, чичо, или са от чужд произход: януари, аташе.
Съществителните от женски род завършват на –а, -я: жена, книга, земя, баня. Група съществителни имена от женски род, които имат абстрактно значение, завършват на съгласен звук: радост, старост, вечер, любов, песен.
Съществителните от среден род завършват обикновено на –о и –е (старо наследство): село, лято, вино, море, поле, лозе, грозде. Група имена от чужд произход, завършващи на –и, -у, -о, -ю, са също от среден род: такси, радио, жури, бюро, меню.
В българския език съществува една малка група имена, които не се различават по род, т. е. употребяват се и за лица мъже и за лица жени: пияница, роднина, хаймана и др. Съществуват и имена, които по форма са в мъжки род, но означават лица по професията им, независимо дали те са мъже или жени: доцент, професор, академик, министър, майор, капитан, лейтенант, шофьор и др.
Съществителните имена от мъжки род, които не са едносрични, и имената от женски род образуват множествено число най-често с окончание –и: м.р. приятел – приятели, студент – студенти, семинар – семинари; ж.р. приятелка – приятелки, студентка – студентки, стая – стаи, радост – радости.
Съществителните от мъжки род, които завършват на к, г, х, образуват множествено число с промяната им в ц, з, с: ученик – ученици, хирург – хирурзи, кожух – кожуси, грък – гърци.
Едносричните съществителни от мъжки род образуват множествено число най-често с разширението –ове: град – градове, дом – домове, блок – блокове, нож – ножове (!), род – родове. Само в редки случаи след й това разширение е –еве: брой – броеве, чай – чаеве.
Други окончания, с които се образува множествено число при едносричните съществителни, са –и, -ища, -е, -а, -я, но те обхващат по-малък брой думи и повечето от тях имат историческо обяснение: вълк – вълци, кон – коне, цар – царе, път – пътища, сън – сънища, крак – крака, брат – братя.
Роднинските названия от типа чичо, дядо, вуйчо получават в множествено число окончание –овци: чичовци, дядовци, вуйчовци.
В съответствие с посочените исторически закони и тяхното съвременно отражение, при някои суфикси в мъжки род единствено число се губи вокалът в последната сричка: певец – певци, орел – орли, петел – петли.
Същият принцип действа и тогава, когато в края на думата в единствено число има вметнато ъ между шумов и сонорен съгласен – в множествено число това ъ се изпуска: театър – театри, метър – метри, тигър – тигри.
Konu 2
Съществително име – съществителни събирателни, с веществено и отвлечено значение, singularia i pluralia tantum
В българския език, както и в други славянски езици, има съществителни имена, от които не се образуват и не се употребяват форми за множествено число, т. е. имат само единствено число.
Такива са абстрактните понятия, които не могат да се мислят като множества: идеализъм, реализъм, героизъм, човещина, щастие, любов, младост, старост, детство.
Само в ед.ч. са някои събирателни имена на –ство: учителство, студентство, селячество.
Само в ед.ч. са имена на газове, метали и вещества: кислород, азот, олово, никел, гипс, ориз, захар, пипер, праз, чесън, лук.
Само в ед.ч. са и съществителни собствени, които са индивидуални названия за страни, географски обекти и под.: Франция, Витоша, Рила, Дунав.
Друга група съществителни имат само форми за множествено число. Това са имена, които означават предмети, състоящи се от две части: очила, клещи, окови, везни, щипци, гащи, плещи. Тук спадат имена на вещества, предмети и под., които могат да се замислят като множества от отделни малки части: трици, въглища, мощи, макарони, разноски, финанси.
Само в множествено число са имената на някои народни обичаи: заговезни, засевки. Названията на географски обекти, които почти винаги се употребяват членувани: Алпите, Родопите, Балканите, Пиренеите.
Някои имена от ж.р. с окончание –а, -я и съществителни от мъжки род на –ища: нивя, книжа, купища, пороища.
Съществителните врата, кола, уста в по-ранен период от историята на езика са били само в мн.ч., но сега кола и врата имат съответни облици за мн.ч. коли, врати.
Формата уста се употребява и като дума в ед.ч., и като дума в мн. ч.
Konu 3
Бройна форма на съществителните имена от мъжки род
Съществителните имена от мъжки род в българския език имат още една особеност – бройна форма, която има окончания –а и -я.
В съвременния език тази категория е жива след числителни имена, наброяващи обикновено малки числа и съответните им производни – два стола, двайсет и три стола, пет броя, в българския език бройната форма се употребява и след по-големи числителни.
Тази форма се употребява и след наречията колко, толкова, няколко: един стол – много столове – няколко стола – седем стола; един брой – много броеве – колко броя - пет броя.
При съществителните имена от мъжки род, които означават лица, бройната форма не се употребява. В този случай се употребяват специални мъжколични форми за числителни: двама студенти, трима лекари, петима войници.
Съществителните имена от среден род образуват множествено число основно с окончания –а, -я, също и с наследените или трансформирани от старите славянски склонитбенти типове –ета, -ена, -еса, -и: писмо – писма, село – села, учение – учения, море – морета, чудо – чудеса, време – времена, име – имена, прасе – прасета, поле – полета, око – очи.
Примери с особени форми в съотношението единствено число – бройна форма – множествено число в мъжки род:
един път – два пътя – много пътища,
един ден – два дена/два дни – много дни,
един кон – два коня – много коне,
един стол – три стола – много столове,
един лъч – два лъча – много лъчи,
един мъж – двама мъже – много мъже,
един лист – два листа – много листи (на дърветата) – много листове (хартия например),
един цвят – два цвята – много цветове.
Примери за единствено и множествено число на имена от женски и среден род: една ръка – две/ много ръце,
една стая – пет/ много стаи,
една книга – пет/ много книги;
едно момче – три/ много момчета,
едно дете – две/ много деца,
едно дърво – три дървета – много дървета (в гората) и много дърва (нарязани), едно цвете – много цветя,
едно чудо – много чудеса,
едно ухо – много уши.
Внимание: един човек – двама, петима души – много хора.
В българския език в мн. ч. окончанието в мъжки и женски род е /-и/, като при някои форми има изключения поради наследени окончания от старите склонитбени типове на праславянския език.
Бълг. прозорец – прозорци, ученик – ученици, град – градове, нож – ножове, орел – орли, филм – филми, вълк – вълци; жена – жени, ръка – ръце, адаптация – адаптации, младост – младости; село – села, дете – деца, семе – семена, небе – небеса и др.
Правопис на /й/: /Й/ не се пише: 1) в мн.ч. м.р. на същ. имена и местоимения, които в м.р. ед.ч. завършват на –й: гений – гении, самурай – самураи, кой – кои (и някой – някои, никой – никои, чий – чии); 2) същ. имена от ж.р., които в ед.ч. завършват на –я след гласна: стая – стаи, идея – идеи; 3) в същ. имена от м.р., които завършват на –джия: бояджия – бояджии и др.
Особени случаи на образуване на ‘бройно’ множествено число:
часа - часа
Чаках го два часа. – Чакам го в два часа пред пощата.
пъти – пътя
два пътИ, пет пътИ (със значение за кратност, количество, начин):
Пет пъти му повторих и пак не е разбрал!; Сто пъти ти казах! (употребява се често, като устойчиво съчетание); Кога друг път ще се срещнем?; Колко пъти да повтарям?
един път – два пътЯ (със значение на предметност, конкретен път като място за движение)
От двата пътя той избра този, който минава през гората. Къде ги виждаш тези два пътя до плажа?
крак – крака – крака
Ударих си крака. (крак – членувана форма, изговаря се /кракъ/, но се пише крака – кратък челн в двойката кракът – крака).
Скъсихме двата крака на масата. (бройна форма: един крак – два, три, пет крака).
Той има дълги крака. (множествено число: един крак – много крака).
В българския език има остатъци от стария вокатив, които се наричат звателни форми. В мъжки род имената, които завършват на съгласен звук получават окончание –е след твърди съгласни и –ю след наставките –ар и –тел, които някога са завършвали на мек съгласен:
господин – господине,
син – сине,
човек – човече;
учител – учителю,
другар – другарю.
Имената от женски род, които завършват на –а и –я, имат звателна форма на –о: жена – жено,
госпожа – госпожо.
Женските имена, които завършват на –ка, имат звателна форма на –е:
Иванка – Иванке, но госпожица – госпожице.
Женски имена от типа Мария, Елена, Ирина обикновено нямат звателни форми в изисканата книжовна реч.
НАПИШЕТЕ СРЕЩУ РОДОВИТЕ ПОНЯТИЯ ТАКИВА СЪЩЕСТВИТЕЛНИ, КОИТО НАЗОВАВАТ ВИДОВИ ПОНЯТИЯ:
дърво
цвете
трева
чувство
риба
животно
птица
насекомо
помещение
сграда
дреха
ястие
Konu 4
Съществително име: членуване (изразяване на категорията определеност)
Категорията определеност е характерна особеност на българския език. Чрез членуваните думи се означават познати, определени обекти.
Разликата между изреченията
Чета книга и
Чета книгата е, че в първото става дума за която и да е неопределена книга. Във втория случай се показва, че действието четене се отнася до известна книга, за която вече се е говорило.
Друг случай, когато се членува, е изразяването на така наречената количествена определеност, например
Студенти от втори курс отидоха на екскурзия и
Студентите от втори курс отидоха на екскурзия – в първия случай се показва, че не всички студенти от втори курс са отишли на екскурзия, а във втория – че всички студенти са отишли.
В третия случай, когато задължително се членува, е при така наречения генеричен член или членуване по логика (същността на предмета изисква той да бъде изразен като определено, известно нещо):
захарта е сладка,
солта е солена,
дървото е растение.
Определеността се изразява чрез определителен член, който се пише слято с думата, в нейния край.
ПОПЪЛНЕТЕ ПРАЗНИТЕ МЕСТА:
Жена, която продава, е .............................
Мъж, който пише книги, е ................................
Хора, които пътуват, са .........................
Място, където спират автобуси, е .................................
Човек, който лекува, е .................................
Мъж или жена, който /която има късмет, е .....................................
Мъж и жена, които пеят, са .............................. и .................................
Човек, който спортува, е ......................................
ПОПРАВЕТЕ ГРЕШКИТЕ ПРИ ЧЛЕНУВАНЕТО ИЛИ ПРЕМАХНЕТЕ ЧЛЕНОВЕТЕ ТАМ, КЪДЕТО НЕ СА НЕОДХОДИМИ:
Пловдив е най-голям български град на река Марица.
Население му е около половин милион.
Град е разположен в Тракийска низина, между шест хълма.
Централна част на град е на десен бряг на река, а на ляв бряг се намира Панаирно градче, известно със свои пролетни и летни изложения.
В този град има университет, консерватория и други висши учебни заведения.
Пловдив е известен с археологически си паметници, най-посещавани от които са античен стадион и театър.
Konu 5
Съществително име: членуване (изразяване на категорията определеност), видове членни форми
Членните форми за мъжки род са два типа – пълни и кратки.
Краткият член е –а или –я в писания си вариант, но се изговаря като –ъ (градъ) или -`ъ (т.е. ъ с мек предходен консонант – конь-ъ).
Пълният член се пише –ът или –ят, а се изговаря съответно –ът и -`ът (пише се –ят: писателят – изговор писатель-ът).
Членът за женски род единствено число е –та:
жена – жената,
книга – книгата. Той се прибавя и към онези съществителни имена от мъжки род, които завършват на –а: войводата, съдията.
В среден род единствено число членът е –то, който се прибавя и към онези имена от мъжки род, които завършват на –о и –е:
село – селото,
дете – детето,
чичо – чичото.
В множествено число имената от мъжки и среден род получават член –те, а в среден род членът за множествено число е –та:
жени – жените,
студенти – студентите,
мъже – мъжете,
коне – конете;
деца – децата,
момчета – момчетата;
също хора – хората.
Пълен и кратък член има само в мъжки род.
С пълен член се членува подлогът в изречението:
Професорът чете лекция.
С кратък член се членуват второстепенните части в изречението – допълнение, обстоятелствено пояснение:
Студентите слушат професора.
Членните форми –ят/-я се пишат при съществителни, които завършват на –ар и –тел:
учител – учителя(т),
овчар – овчаря(т).
Същия член получават и 10 съществителни, които в стария език са завършвали на мек консонант:
ден – денят,
зет,
кон,
крал,
лакът,
нокът,
огън,
път,
сън,
цар,
както и имената, които завършват на –й:
герой – героят,
бой – боят.
В почти всички случаи вокалът ъ в последната сричка на някои думи се запазва:
вятър – вятърът,
метър – метърът,
(изключение: капитализъм – капитализмът).
При съществителните имена от женски род, които завършват на съгласен звук, ударението се измества върху членната форма:
пролет – пролетта,
младост – младостта.
Личните имена не се членуват.
Не се членуват също имената на месеците.
Роднинските названия, когато са в съчетание с кратките притежателни местоименни форми, също не се членуват –
майка ми,
баща ми,
брат ми,
сестра ми,
баба ми,
дядо ми,
но родителите ми.
Съществителните имена не се членуват също, когато са в съчетание с прилагателни и числителни имена, също с показателни местоимения:
голямата ваканция,
петте сестри,
този ден бе успешен (= денят бе успешен).
В съчетанието прилагателно + съществително име членът се поставя само при прилагателното име:
Запознахме се с невероятната история на тази силна жена!
ПОПРАВЕТЕ ГРЕШКИТЕ ПРИ ЧЛЕНУВАНЕТО ИЛИ ПРЕМАХНЕТЕ ЧЛЕНОВЕТЕ ТАМ, КЪДЕТО НЕ СА НЕОБХОДИМИ:
Кокиче е първо пролетно цвете.
Негово нежно бяло цветче се появява изпод сняг далеч преди да дойде календарна пролет.
Когато го видят, хора много му се радват, защото то вдъхва оптимизъм, възражда вяра в живот и подхранва надежда, че нова пролетта ще донесе повечето щастие на тези, които са го видели.
ЧЛЕНУВАЙТЕ ПОСОЧЕНИТЕ ФОРМИ, НАПИШЕТЕ ФОРМИТЕ ЗА МН.Ч. И ГИ ЧЛЕНУВАЙТЕ (модел: момче, момчето, момчета, момчетата):
брат
ръка
дете
пиле
момиче
лист
мъж
прозорец
мост
Konu 6
Прилагателно име – образуване на прилагателни имена
Прилагателните имена в българския език имат форми за трите рода – мъжки, женски и среден и една обща форма за множествено число.
В речниците се представя формата за мъжки род единствено число.
В мъжки род почти всички прилагателни завършват на съгласен звук:
добър,
нов,
млад.
По-рядко се среща наставката –ски:
български,
студентски,
или –и:
вълчи,
кокоши.
Формите уважаеми, драги, скъпи, мили се употребяват само в обръщения (те са с форми от стария местоименен тип прилагателни). Техните основни форми са уважаем, драг, скъп, мил.
В женски род прилагателните имена завършват на –а:
добра,
лоша,
стара,
млада.
В среден род завършват на –о:
добро,
лошо,
старо,
младо.
По-рядко се срещат форми на –е, които са историческо наследство:
овче,
краве,
вълче.
В множествено число окончанието е –и:
добри,
лоши,
стари,
млади.
Прилагателните имена винаги се съгласуват по род и число със съществителните имена, които определят:
добър син,
добра дъщеря,
добро дете,
добри деца;
летен ден,
лятна нощ,
лятно слънце,
летни курорти;
овчи кашкавал,
овча кожа,
овче мляко,
овчи сирена.
Konu 7
Прилагателно име – видове прилагателни имена
Прилагателните имена в българския език се делят на две основни групи – качествени:
млад,
стар,
нов,
студен,
топъл,
внимателен,
интересен,
полезен,
вреден
и относителни:
летен,
дървен – с наставка –ен;
групов – с наставка –ов;
студентски,
градски – с наставка –ски).
С –ов и –ски се образуват и фамилните имена на българите – Иванов, Габровски.
Фонетични промени. Ако прилагателните в мъжки род единствено число завършват на –ъв, -ък, -ъл и –ър, то в женски и среден род и в множествено число звукът ъ отпада:
добър – добра;
подъл – подла;
сладък – сладка;
мъртъв – мъртва.
В наставката –ен са възможни два варианта: ако пред нея има съгласен звук, е изпада:
далечен – далечна;
модерен – модерна,
ако пред наставката има вокал, е се заменя с й:
двоен – двойна;
боен – бойна;
семеен – семейна.
Изключение от последното правило има при така наречените непроизводни прилагателни:
зелен – зелена,
червен – червена.
Konu 8
Категории на прилагателните имена: род и число; членуване; степенуване
Степенуване. Степенуват се качествените прилагателни и наречия.
Сравнителна степен се образува от основната или положителната степен на прилагателното или наречието, като пред тях се постави частицата по-.
Превъзходна степен се образува, като пред основната форма се добави частицата най-:
хубав, -а, -о, -и – по-хубав, -а, -о, -и – най-хубав, -а, -о, -и;
близък, близка... – по-близък, по-близка... – най-близък, най-близка.
Наречия: хубаво – по-хубаво – най-хубаво.
Ударението задължително пада върху частиците по- и най-.
Членуване. Употребяват се същите членни форми, които се употребяват при съществителните.
В мъжки род членната форма се прибавя към разширена основа (която съвпада с определената форма на сръбските прилагателни):
млад-и-ят (изговаря се младийът), правописно младият;
хубавият.
По същия начин се членуват числителните имена и притежателните местоимения:
първият,
нашият.
При членуването гласните ъ и е изпадат от наставките:
добър – добрият,
летен – летният.
В женски и среден род и в множествено число членните форми се прибавят към основата на прилагателното без промени.
Модели:
млад, -а, -о, -и – младият/младия – младата – младото – младите;
добър, добра, добро, добри – добрият/добрия – добрата – доброто – добрите;
далечен, далечна, далечно, далечни – далечният/далечния – далечната – далечното – далечните;
двоен, двойна, двойно, двойни – двойният/двойния – двойната – двойното – двойните.
Прилагателните в българския език стоят пред съществителното име:
добър човек,
дълга беседа.
В едно словосъчетание от няколко прилагателни и едно съществително се членува само първата дума, т. е. първото прилагателно:
българската литература;
съвременната българска литература;
съвременната българска художествена литература.
СЪГЛАСУВАЙТЕ (КЪДЕТО Е НУЖНО) ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА ПО РОД, ЧИСЛО И ЧЛЕНУВАНЕ:
1) Хималаите са най-голяма планина в Азия.
2) Кучето е най-добър приятел на човека.
3) Той пристигна с нова си приятелка.
4) Голяма красива къща опустя след тяхно заминаване.
5) Познавам цяло творчество на този писател и с удоволствие чета нови му книги.
6) Зад красива външност понякога се крие лош характер.
7) Къде заминаха твои нови познати?
Konu 9
Числително име – обща характеристика; видове, числителни бройни имена
Числителните бройни имена в българския език се изговарят и пишат по следния начин:
0 – нула,
1 – един, една, едно,
2 – два (за мъжки род), две (за женски и среден род),
3 – три,
4 – четири,
5 – пет,
6 – шест,
7 – седем,
8 – осем,
9 – девет,
10 – десет;
11 – единайсет / единадесет,
12 – дванайсет / дванадесет,
13 – тринайсет / тринадесет,
14 – четиринайсет / четиринадесет,
15 – петнайсет / петнадесет,
16 – шеснайсет / шестнадесет,
17 – седемнайсет / седемнадесет,
18 – осемнайсет / осемнадесет,
19 – деветнайсет / деветнадесет,
20 – двайсет / двадесет,
21 – двайсет И един, -а, -о / двадесет И един,
30 – трийсет / тридесет,
40 – четирийсет / четиридесет,
50 – петдесет,
60 – шейсет и шестдесет,
70 – седемдесет,
80 – осемдесет,
90 – деветдесет,
100 – сто,
101 – сто и един, една, едно,
111 – сто и единайсет / сто и единадесет,
125 – сто двадесет и пет / сто двайсет и пет,
200 – двеста,
300 – триста,
400 – четиристотин,
500 – петстотин,
600 – шестстотин,
700 – седемстотин,
800 – осемстотин,
900 – деветстотин,
1000 – хиляда,
1001 – хиляда и един, една, едно,
1015 – хиляда и петнайсет / хиляда и петнадесет,
1125 – хиляда сто двайсет и пет / хиляда сто двадесет и пет,
2000 – две хиляди,
5 000 – пет хиляди (много хиляди);
1 000 000 – един милион,
2 000 000 – два милиона,
5 000 000 – пет милиона (много милиони);
1 000 000 000 – един милиард,
3 000 000 000 – три милиарда,
5 000 000 000 пет милиарда (много милиарди).
Забележка: Числителните от 1 до 10, както и названията на някои десетици, имат по две форми – пълна и кратка:
деветнайсет / деветнадесет,
четирийсет / четиридесет.
Съвременната употреба е ориентирана основно към кратките форми. Пълните се употребяват в изискана реч при определени случаи.
Konu 10
Числително име – числителни редни имена
Числителните редни имат в единствено число форми за мъжки (окончание –и), женски (окончание –а) и среден (окончание –о) род.
В множествено число всички имат общо окончание – -и:
първи (пръв), първа, първо – първи (първи трепети, първи състезателки, първи впечатления);
втори, втора, второ – втори (втори деца в семейството);
трети, трета, трето – трети;
четвърти, четвърта, четвърто – четвърти;
пети, пета, пето – пети;
шести, шеста, шесто – шести;
седми, седма, седмо – седми;
осми, осма, осмо – осми;
девети, девета, девето – девети;
десети, десета, десето – десети;
единайсети, -а, -о; -и / единадесети, -а, -о; -и,
двадесети, -а, -о; -и / двайсети, -а, -о; -и,
двадесет и първи, -а, -о; -и / двайсет и първи, -а, -о; -и.
При многоцифрените числа редните форми се означават само чрез последната цифра:
311 – триста и единайсети / триста и единадесети;
421 – четиристотин двайсет и първи;
836 – осемстотин трийсет и шести;
1733 – хиляда седемстотин трийсет и трети;
2003 – две хиляди и трета година;
4567 – четири хиляди петстотин шейсет и седми.
Особени форми:
100 – стотен, стотна, стотно; стотни;
1000 – хиляден, хилядна, хилядно; хилядни;
1 000 000 – милионен, милионна, милионно; милионни;
1 000 000 000 – милиарден, милиардна, милиардно; милиардни.
Внимание! Преди последното число в многоцифрените числа задължително има съюз И:
двайсет и един,
петстотин седемдесет и седем.
Когато числото завършва на единица, съгласуването с името е в множествено число, защото числото се възприема в своята множественост.
НАПИШЕТЕ С ДУМИ:
357
112
221
8 439
Konu 11
Съществителни и прилагателни имена от числителни
За означаване на лица от мъжки пол се употребяват специални форми, които завършват на –има и –ина:
двама,
трима,
четирима,
петима,
шестима,
седмина,
осмина,
деветима,
например
двама студенти,
петима мъже.
Имената от мъжки род са в множествено число, а не в бройна форма:
Запознах се с трима художници.
С тези числителни може да се посочи и група, в която има поне един мъж, например:
Дойдоха четирима – той, майка му и двете му сестри.
С тези форми се означава малък брой лица, обикновено до 9.
Приблизителен брой се означава по няколко начина:
А) с прибавяне на наставката –ина към числителните от 10 до 19 и към числата за кръгли десетици (този суфикс се употребява предимно в разговорната реч):
дванайсетина,
петнайсетина;
трийсетина,
стотина;
Прочетох десетина книги;
Б) с употребата на две последователни числителни (преобладаваща употреба – в разговорната реч, в художествения стил):
Изпратих пет-шест покани;
Спечелихме двеста-триста лева;
В) с предлог около (в по-изискана устна и писмена реч):
Набрах около 2 килограма ябълки;
Видях около 10 коне.
Измерване и изразяване на време (в часове и минути):
часът е седем,
часът е седем и десет, ... седем и двайсет и пет, ... седем и тридесет (... седем и половина разг.), ... осем без двайсет / без двадесет, ... осем без десет, часът е осем.
Сутрин излизам от къщи в седем часà.
Но Работя седем чàса.
Автобусът от София до Пловдив пътува два чàса.
Ще те чакам в два часà.
Чаках го 2 чàса.
Математически операции – изговаряне:
събиране (пет и пет е равно на десет),
изваждане (десет минус /без/ пет е /равно на/ пет);
умножаване (пет по две е /равно на/ десет);
деление (десет делено на две е /равно на/ пет).
Внимание: делене и деление се различават по значение. Дробни и десетични числа:
една втора,
три пети,
седем осми,
едно цяло и пет десети,
осем цяло и пет стотни.
Konu 12
Местоимения – характеристика; видове местоимения
В българския книжовен език се различават следните 9 групи местоимения:
1. Лични местоимения:
аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те.
2. Притежателни местоимения:
мой, твой, негов, наш, ваш, техен и пр.
3. Възвратни местоимения:
себе cи, се, свой.
4. Показателни местоимения:
този, тоя, онзи, такъв, толкова и пр.
5. Въпросителни местоимения:
кой, чий, какъв, колко и пр.
6. Относителни местоимения:
който, чийто, какъвто, колкото и пр.
7. Неопределителни местоимения:
някой, нечий, някакъв, няколко и пр.
8. Отрицателни местоимения:
никой, ничий, никакъв и пр.
9. Обобщителни местоимения:
всеки, всякакъв, всички и пр.
Местоименията се променят обикновено по род (мъжки, женски и среден) и число (единствено и множествено):
мой, моя, мое, мн. ч. мои;
какъв, каква, какво, мн. ч. какви.
Само някои местоимения (притежателните) се членуват.
При местоименията (главно при личните) са запазени някои падежни форми.
Konu 13
Местоимения – лични местоимения
Личните местоимения се различават според значението си за лице и за число.
В 3 л. ед. ч. личното местоимение се мени по род:
той, тя, то.
Личните местоимения имат особени форми – остатъци от падежните парадигми на старобългарския език за именителен, винителен и дателен падеж.
Във винителен и дателен падеж имат по две форми – пълна и кратка. Склонението на личните местоимения е следното:
Именителен падеж Винителен падеж Дателен падеж
пълна кратка пълна кратка
форма форма форма форма
(рядка)
ед. ч. 1 л. аз мене ме (мене) ми
2 л. ти тебе те (тебе) ти
3 л. той него го (нему) му
тя нея я (ней) ù
то него го (нему) му
мн. ч. 1 л. ние нас ни (нам) ни
2 л. вие вас ви (вам) ви
3 л. те тях ги (тям) им
Вместо пълните форми за дателен падеж мене, нему, нам и пр., които са остарели, днес се употребяват редовно предложните съчетания на мене, на него, на нас и пр.
За израз на учтивост във 2. лице се употребяват формите за множествено число вместо единствено, писани с главна буква:
Вие, Вас, на Вас, Ви.
Кратки падежни форми на личните местоимения. Кратките форми нямат собствено ударение, а обикновено образуват една акцентна група с думата, която стои пред тях,
Кратката форма ù за дателен падеж (в женски род, ед. ч.) се пише винаги с различителен знак “ударение”, за да се разпознава по-лесно от съюза и, например:
Обичай жена си и ù го казвай.
След предлог се употребяват винаги пълните форми за винителен падеж: срещнах се с него,
съобщих за вас.
Пълните форми за винителен падеж мене, тебе, вас и пр. и предложните съчетания за дателен падеж се употребяват, когато върху даденото лице се набляга (на мене, на тебе, на вас и пр.), срв. например:
кажи му,
кажи на него.
Понякога кратките форми на личните местоимения се употребяват едновременно с пълните форми или със самото съществително, към което се отнасят, например:
на мене нищо не ми дадоха;
него го нямаше там;
на Иван му казаха да си отиде.
В такива случаи се получава повторение на допълнението; то трябва да се избягва, когато не звучи добре.
ПОСОЧЕТЕ ПРАВИЛНАТА ФОРМА (задраскайте грешните):
1) Когато Андрей видя Елена, той веднага (го, му, се, й, я) хареса, но още не знаеше, че ще (му, се, я, го) влюби в (него, нея, я, й, й се).
2) Поисках извинение от преподавателя заради домашното и обещах, че ще (на него, му, го) го представя вдругиден.
ОТГОВОРЕТЕ НА ВЪПРОСИТЕ, КАТО ЗАМЕНИТЕ ИМЕНАТА С МЕСТОИМЕННИ ФОРМИ:
1) Потърсихте ли секретаря? - Да, ..........................................................................
2) Предадохте ли на жената пакета? - Да, ..............................................................
3) Показахте ли филма на гостите? - Не, ................................................................
4) Направихте ли изследването на пациента? – Да, ...............................................
5) Чакаш ли някого? - Не, .........................................................................................