Topic 2

Съществително име – съществителни събирателни, с веществено и отвлечено значение, singularia i pluralia tantum

В българския език, както и в други славянски езици, има съществителни имена, от които не се образуват и не се употребяват форми за множествено число, т. е. имат само единствено число.

Такива са абстрактните понятия, които не могат да се мислят като множества: идеализъм, реализъм, героизъм, човещина, щастие, любов, младост, старост, детство.

Само в ед.ч. са някои събирателни имена на –ство: учителство, студентство, селячество.

Само в ед.ч. са имена на газове, метали и вещества: кислород, азот, олово, никел, гипс, ориз, захар, пипер, праз, чесън, лук.

Само в ед.ч. са и съществителни собствени, които са индивидуални названия за страни, географски обекти и под.: Франция, Витоша, Рила, Дунав.

Друга група съществителни имат само форми за множествено число. Това са имена, които означават предмети, състоящи се от две части: очила, клещи, окови, везни, щипци, гащи, плещи. Тук спадат имена на вещества, предмети и под., които могат да се замислят като множества от отделни малки части: трици, въглища, мощи, макарони, разноски, финанси.

Само в множествено число са имената на някои народни обичаи:  заговезни, засевки. Названията на географски обекти, които почти винаги се употребяват членувани: Алпите, Родопите, Балканите, Пиренеите.

Някои имена от ж.р. с окончание –а, -я и съществителни от мъжки род на –ища: нивя, книжа, купища, пороища.

Съществителните врата, кола, уста в по-ранен период от историята на езика са били само в мн.ч., но сега кола и врата имат съответни облици за мн.ч. коли, врати.

Формата уста се употребява и като дума в ед.ч., и като дума в мн. ч.