Topic 3

Бройна форма на съществителните имена от мъжки род

Съществителните имена от мъжки род в българския език имат още една особеност – бройна форма, която има окончания –а и -я.

В съвременния език тази категория е жива след числителни имена, наброяващи обикновено малки числа и съответните им производни – два стола, двайсет и три стола, пет броя, в българския език бройната форма се употребява и след по-големи числителни.

Тази форма се употребява и след наречията колко, толкова, няколко: един стол – много столове – няколко стола – седем стола; един брой – много броеве – колко броя - пет броя.

При съществителните имена от мъжки род, които означават лица, бройната форма не се употребява. В този случай се употребяват специални мъжколични форми за числителни: двама студенти, трима лекари, петима войници.

Съществителните имена от среден род образуват множествено число основно с окончания –а,   -я, също и с наследените или трансформирани от старите славянски склонитбенти типове –ета,    -ена, -еса, -и: писмо – писма, село – села, учение – учения, море – морета, чудо – чудеса, време – времена, име – имена, прасе – прасета, поле – полета, око – очи.

Примери с особени форми в съотношението единствено число – бройна форма – множествено число в мъжки род:

един път – два пътя – много пътища,

един ден – два дена/два дни – много дни,

един кон – два коня – много коне,

един стол – три стола – много столове,

един лъч – два лъча – много лъчи,

един мъж – двама мъже – много мъже,

един лист – два листа – много листи (на дърветата) – много листове (хартия например),

един цвят – два цвята – много цветове.

Примери за единствено и множествено число на имена от женски и среден род: една ръка – две/ много ръце,

една стая – пет/ много стаи,

една книга – пет/ много книги;

едно момче – три/ много момчета,

едно дете – две/ много деца,

едно дърво – три дървета – много дървета (в гората) и много дърва (нарязани), едно цвете – много цветя,

едно чудо – много чудеса,

едно ухо – много уши.

Внимание: един човек – двама, петима души – много хора.

В българския език в мн. ч. окончанието в мъжки и женски род е /-и/, като при някои форми има изключения поради наследени окончания от старите склонитбени типове на праславянския език.

Бълг. прозорец – прозорци, ученик – ученици, град – градове, нож – ножове, орел – орли, филм – филми, вълк – вълци; жена – жени, ръка – ръце, адаптация – адаптации, младост – младости; село – села, дете – деца, семе – семена, небе – небеса и др.

Правопис на /й/: /Й/ не се пише: 1) в мн.ч. м.р. на същ. имена и местоимения, които в м.р. ед.ч. завършват на –й: гений – гении, самурай – самураи, кой – кои (и някой – някои, никой – никои, чий – чии); 2) същ. имена от ж.р., които в ед.ч. завършват на –я след гласна: стая – стаи, идея – идеи; 3) в същ. имена от м.р., които завършват на –джия: бояджия – бояджии и др.

Особени случаи на образуване на ‘бройно’ множествено число:

часа - часа

Чаках го два часа. – Чакам го в два часа пред пощата.

пъти – пътя

два пътИ, пет пътИ (със значение за кратност, количество, начин):

Пет пъти му повторих и пак не е разбрал!; Сто пъти ти казах! (употребява се често, като устойчиво съчетание); Кога друг път ще се срещнем?; Колко пъти да повтарям?

един път – два пътЯ (със значение на предметност, конкретен път като място за движение)

От двата пътя той избра този, който минава през гората. Къде ги виждаш тези два пътя до плажа?

крак – крака – крака

Ударих си крака. (крак – членувана форма, изговаря се /кракъ/, но се пише крака – кратък челн в двойката кракът – крака).

Скъсихме двата крака на масата. (бройна форма: един крак – два, три, пет крака).

Той има дълги крака. (множествено число: един крак – много крака).

В българския език има остатъци от стария вокатив, които се наричат звателни форми. В мъжки род имената, които завършват на съгласен звук получават окончание –е след твърди съгласни и –ю след наставките –ар и –тел, които някога са завършвали на мек съгласен:

господин – господине,

син – сине,

човек – човече;

учител – учителю,

другар – другарю.

Имената от женски род, които завършват на –а и –я, имат звателна форма на –о:    жена – жено,

госпожа – госпожо.

Женските имена, които завършват на –ка, имат звателна форма на –е:

Иванка – Иванке, но госпожица – госпожице.

Женски имена от типа Мария, Елена, Ирина обикновено нямат звателни форми в изисканата книжовна реч.

НАПИШЕТЕ СРЕЩУ РОДОВИТЕ ПОНЯТИЯ ТАКИВА СЪЩЕСТВИТЕЛНИ, КОИТО НАЗОВАВАТ ВИДОВИ ПОНЯТИЯ:

дърво

цвете

трева

чувство

риба

животно

птица

насекомо

помещение

сграда

дреха

ястие