Bölüm anahatları

  • Съществително име: членуване (изразяване на категорията определеност), видове членни форми

     

    Членните форми за мъжки род са два типа – пълни и кратки.

    Краткият член е –а или –я в писания си вариант, но се изговаря като –ъ (градъ) или -`ъ (т.е. ъ с мек предходен консонант – конь-ъ).

    Пълният член се пише –ът или –ят, а се изговаря съответно –ът и -`ът (пише се –ят: писателят – изговор писатель-ът).

    Членът за женски род единствено число е –та:

    жена – жената,

    книга – книгата. Той се прибавя и към онези съществителни имена от мъжки род, които завършват на –а: войводата, съдията.

    В среден род единствено число членът е –то, който се прибавя и към онези имена от мъжки род, които завършват на –о и –е:

    село – селото,

    дете – детето,

    чичо – чичото.

    В множествено число имената от мъжки и среден род получават член –те, а в среден род членът за множествено число е –та:

    жени – жените,

    студенти – студентите,

    мъже – мъжете,

    коне – конете;

    деца – децата,

    момчета – момчетата;

    също хора – хората.

    Пълен и кратък член има само в мъжки род.

    С пълен член се членува подлогът в изречението:

    Професорът чете лекция.

    С кратък член се членуват второстепенните части в изречението – допълнение, обстоятелствено пояснение:

    Студентите слушат професора.

    Членните форми –ят/-я се пишат при съществителни, които завършват на  –ар и –тел:

    учител – учителя(т),

    овчар – овчаря(т).

    Същия член получават и 10 съществителни, които в стария език са завършвали на мек консонант:

    ден – денят,

    зет,

    кон,

    крал,

    лакът,

    нокът,

    огън,

    път,

    сън,

    цар,

    както и имената, които завършват на –й:

    герой – героят,

    бой – боят.

    В почти всички случаи вокалът ъ в последната сричка на някои думи се запазва:

    вятър – вятърът,

    метър – метърът,

    (изключение: капитализъм – капитализмът).

    При съществителните имена от женски род, които завършват на съгласен звук, ударението се измества върху членната форма:

    пролет – пролетта,

    младост – младостта.

    Личните имена не се членуват.

    Не се членуват също имената на месеците.

    Роднинските названия, когато са в съчетание с кратките притежателни местоименни форми, също не се членуват –

    майка ми,

    баща ми,

    брат ми,

    сестра ми,

    баба ми,

    дядо ми,

    но родителите ми.

    Съществителните имена не се членуват също, когато са в съчетание с прилагателни и числителни имена, също с показателни местоимения:

    голямата ваканция,

    петте сестри,

    този ден бе успешен (= денят бе успешен).

    В съчетанието прилагателно + съществително име членът се поставя само при прилагателното име:

    Запознахме се с невероятната история на тази силна жена!

    ПОПРАВЕТЕ ГРЕШКИТЕ ПРИ ЧЛЕНУВАНЕТО ИЛИ ПРЕМАХНЕТЕ ЧЛЕНОВЕТЕ ТАМ, КЪДЕТО НЕ СА НЕОБХОДИМИ:                                                                                 

    Кокиче е първо пролетно цвете.

    Негово нежно бяло цветче се появява изпод сняг далеч преди да дойде календарна пролет.

    Когато го видят, хора много му се радват, защото то вдъхва оптимизъм, възражда вяра в живот и подхранва надежда, че нова пролетта ще донесе повечето щастие на тези, които са го видели.

     

    ЧЛЕНУВАЙТЕ ПОСОЧЕНИТЕ  ФОРМИ, НАПИШЕТЕ ФОРМИТЕ ЗА МН.Ч. И ГИ ЧЛЕНУВАЙТЕ (модел: момче, момчето, момчета, момчетата):                                             

    брат

    ръка

    дете

    пиле

    момиче

    лист

    мъж

    прозорец

    мост