Bölüm anahatları

  • Местоимения – характеристика; видове местоимения

     

    В българския книжовен език се различават следните 9 групи местоимения:

               

    1. Лични местоимения:

    аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те.

    2. Притежателни местоимения:

    мой, твой, негов, наш, ваш, техен и пр.

    3. Възвратни местоимения:

    себе cи, се, свой.

    4. Показателни местоимения:

    този, тоя, онзи, такъв, толкова и пр.

    5. Въпросителни местоимения:

    кой, чий, какъв, колко и пр.

    6. Относителни местоимения:

    който, чийто, какъвто, колко­то и пр.

    7. Неопределителни местоимения:

    някой, нечий, някакъв, няколко и пр.

    8. Отрицателни местоимения:

    никой, ничий, никакъв и пр.

    9. Обобщителни местоимения:

    всеки, всякакъв, всички и пр.

     

    Местоиме­нията се променят обикновено по род (мъжки, женски и среден) и чис­ло (единствено и множествено):

    мой, моя, мое, мн. ч. мои;

    какъв, каква, какво, мн. ч. какви.

    Само някои местоимения (притежателните) се членуват.

    При местоименията (главно при личните) са запазени някои падежни форми.