Bölüm anahatları

  • Местоимения – лични местоимения

     

    Личните местоимения се различават според значението си за ли­це и за число.

    В 3 л. ед. ч. личното местоимение се мени по род:

    той, тя, то.

    Личните местоимения имат особени форми – остатъци от падежните парадигми на старобългарския език за именителен, винителен и дателен падеж.

    Във винителен и дателен падеж имат по две фор­ми – пълна и кратка. Склонението на личните местоимения е след­ното:

     

                            Именителен падеж          Винителен падеж            Дателен падеж

                                                                            пълна     кратка                 пълна    кратка

                                                                          форма    форма                   форма    форма

                                                                                                                            (рядка)

    ед. ч.                   1 л. аз                            мене       ме                             (мене)     ми

                                  2 л. ти                         тебе       те                                (тебе)    ти

                                  3 л. той                     него        го                               (нему)     му

                                         тя                        нея          я                                 (ней)       ù

                                         то                     него        го                                (нему)     му

    мн. ч.                     1 л. ние                    нас         ни              (нам)      ни

                                  2 л. вие                     вас          ви              (вам)      ви

                                  3 л. те                     тях         ги               (тям)     им

     

    Вместо пълните форми за дателен падеж мене, нему, нам и пр., които са остарели, днес се употребяват редовно предложните съ­четания на мене, на него, на нас и пр.

    За израз на учтивост във 2. лице се употребяват формите за множествено число вместо единствено, писани с главна буква:

    Вие, Вас, на Вас, Ви.

    Кратки падежни форми на личните местоимения. Крат­ките форми нямат собствено ударение, а обикновено образуват една акцентна група с думата, която стои пред тях,  

    Кратката форма ù за дателен падеж (в женски род, ед. ч.) се пи­ше винаги с различителен знак “ударение”, за да се разпознава по-лесно от съюза и, например:

    Обичай жена си и ù го казвай.

    След предлог се употребяват винаги пълните форми за винителен падеж: срещнах се с него,

    съобщих за вас.

    Пълните форми за винителен падеж мене, тебе, вас и пр. и пред­ложните съчетания за дателен падеж се употребяват, когато върху даденото лице се набляга (на мене, на тебе, на вас и пр.), срв. например:

    кажи му,

    кажи на него.

    Понякога кратките форми на личните местоимения се употребяват едновременно с пълните форми или със самото съществително, към което се отнасят, например:

    на мене нищо не ми дадоха;

    него го нямаше там;

    на Иван му казаха да си отиде.

    В такива случаи се получава повторение на допълнението; то трябва да се избягва, кога­то не звучи добре.

     

    ПОСОЧЕТЕ ПРАВИЛНАТА ФОРМА (задраскайте грешните):                                                                                             

    1) Когато Андрей видя Елена, той веднага (го, му, се, й, я) хареса, но още не знаеше, че ще (му, се, я, го) влюби в (него, нея, я, й, й се).

    2) Поисках извинение от преподавателя заради домашното и обещах, че ще (на него, му, го) го представя вдругиден.

     

    ОТГОВОРЕТЕ НА ВЪПРОСИТЕ, КАТО ЗАМЕНИТЕ ИМЕНАТА С МЕСТОИМЕННИ ФОРМИ:                                                                                                                                 

    1) Потърсихте ли секретаря? - Да, ..........................................................................

    2) Предадохте ли на жената пакета? - Да, ..............................................................

    3) Показахте ли филма на гостите? - Не, ................................................................

    4) Направихте ли изследването на пациента? – Да, ...............................................

    5) Чакаш ли някого? - Не, .........................................................................................